— Искам да го унищожа.
— Повярвай ми — каза Морган. — Ограничаването на щетите е най-важното нещо сега. Иначе рискуваме да изплашим Бертоли. Ако си представи дълга съдебна битка, придружена със скандал в пресата, ще прати книгата по дяволите. Тогава и ти, и Джак ще лапате мухите. Това е бизнес. Остави разправата с него за по-нататък.
Морган се надяваше, че успехът на книгата няма да бъде накърнен. Просто издателят щеше да накара Джак да слезе От сцената. Една мощна кантора, познаваща тънкостите на книгоиздаването, щеше да се справи много по-лесно от тях. Нейните адвокатите можеха едновременно да разобличат Джак и да прикоткат издателя.
— Можем да забравим за едномесечния срок, преди да кажем истината на Бертоли — рече Аби. — Джак направи това невъзможно. Всеки ден на изчакване му дава възможност да подкопава все повече позицията ни.
— И какво, тогава?
— Първо трябва да вземем документите и после да идем в Ню Йорк. — Умът й работеше трескаво. — С малко късмет можем да сме там утре сутринта. — Беше неделя.
— Документите са в сейф в една банка. Нямам вяра на Кътлър. Може нощем да рови из кабинета ми. Ще трябва да ида да ги взема. — Той завърза обувките си. — Ще се обадя да направя резервации за полетите.
— А с резюмето какво ще правим? — попита тя.
— Нямаш ли копие?
— В компютъра ми е.
— Направи разпечатка. После опаковай компютъра и принтера. Виж да намериш някой кашон, за да ги изпратим направо в Ню Йорк.
— Защо?
— Като доказателство — каза той. — Нали на този компютър си писала резюмето?
Аби кимна.
— Един добър експерт вероятно може да потвърди. Да имаме още едно доказателство в наша полза — обясни Морган.
Сякаш гръм я удари.
— О, боже господи! — Изчезналата пишеща машина. Облещи се срещу Морган, който още завързваше обувките си, седнал на леглото.
По изражението й разбра, че най-сетне е осъзнала за какво става дума.
— Затова я нямаше. Джак я е взел. Кога стигна до този извод.
— Не исках да те притеснявам — рече Морган. — Нямах доказателства. Но като не можахме да я открием, трябваше да се досетиш, че който е вилнял из къщата ти, той е взел машината. Задай си един въпрос: защо ще вдигне една допотопна машина, а ще остави чисто нов телевизор?
— Защото ръкописът е печатан на нея — каза Аби.
— Точно така.
Лицето й заприлича на мрачен облак.
— И нещастието с електрическото табло.
— Било е предвидено за теб — каза Морган. — Тереза просто се е появила в неподходящ момент.
— Убил е и Джоуи — каза Аби.
— И той е бил неудобен.
— О, господи! Ще повърна! — Почувства, че й се гади.
Червата й се обърнаха при мисълта, че се е любила с този човек. През всичкото време беше спала с убиеца на Тереза.
— Никога не съм го обичала! Никога! — Изричайки това, сякаш искаше да изтрие от съзнанието си интимните моменти. Но знаеше, че е лъжа. Чувстваше се разнебитена.
Морган се опита да я докосне, ала Аби бе твърде гневна, за да търпи допир. Бе способна да унищожи всеки.
— Извинявай — каза тя. — Отивам в полицията.
— За какво? — попита Морган. — Нямаме доказателства. Какво ще им кажеш, че Джак ти е откраднал резюмето? — Прав беше. Тя нямаше нищо.
— Не знам. Но трябва да говоря с тях. Поне да ги насоча на вярна следа.
— Той това и очаква от теб. Докато се обясняваме с полицията, ще продаде продължението на Бертоли. Може би вече крои планове да анулира пълномощното ни.
Аби вдигна глава. Беше забравила за пълномощното, което задължаваше Бертоли и филмовите продуценти да изпращат авансите и хонорарите от продажбите до кантората на Морган. Сега Джак можеше с един замах на писалката да насочи постъпленията към себе си.
— Ще се затрудни, когато се опита да напише книгата.
Видяла съм колко може — каза Аби.
— За четвърт милион ще намери кой да му я напише. За него ще останат четири-пет милиона, че и отгоре — каза Морган. — Не е зле за еднодневен труд. А в момента той притежава единственото, което има значение.
Аби го погледна въпросително.
— Името, което ти му даде. Гейбъл Купър — каза Морган. Прав беше. Рекламната кампания на Бертоли бе превърнала това име в чисто злато.
— Исках книгата да се продава. И ето какво постигнах — каза Аби.
— Въпросът е как да я задържим. Ако ни спре кранчето и започне той да получава хонорарите, ще използва собствените ти пари за съдебна битка с нас. И на чия страна ще застане според теб Бертоли, ако Джак се яви с армия адвокати?
— Не знам — каза Аби.
— Не ми се ще да научавам — рече Морган. — Трябва да действаме бързо. Ох, по дяволите, забравих. — Той заби очи в тавана.