— Какво има?
— Утре е срещата ми с клиента в Сан Хуан. Онзи, заради който се измъкнах в командировка. — Физиономията му из даваше ужас.
— Отмени я — каза Аби.
— Не се притеснявай. Ще се оправя някак.
Той се запъти към кухнята, където беше телефонът. Отиде да прави резервации, а през това време Аби напълни една чанта с дрехи и прибра компютъра и принтера в кашони. Слава богу, че пазеше тези, с които ги бе купила.
Когато влезе в кухнята, Морган я погледна отчаяно и сложи ръка на слушалката.
— Следващият полет е чак в седем вечерта.
— Значи тогава.
— Проблемът е, че имат само едно свободно място.
Аби се замисли.
— Вземай го. Ти трябва да минеш през Сиатъл. Аз ще тръгна утре сутринта направо за Ню Йорк. Там ще се срещнем. Има ли билети за сутрешните полети?
Морган пак заговори по телефона.
— За утре имат. За ранния полет.
— Няма проблем — каза Аби.
Морган се поколеба и каза:
— Това не ми харесва.
— Защо?
— Ами ако Джак се върне?
— Защо ще се връща? — Аби поклати глава. — Тази вечер сигурно ще е в някой ресторант с Карла и Бертоли. Ще правят промени в сюжета ми и ще обсъждат предложения за участниците във филма. Няма да се върне.
— Не знам — каза Морган. — Притеснявам се.
— А какъв избор имаме?
Морган нямаше отговор. Той пак заговори в слушалката — поръча билетите и даде номера на кредитната си карта, после затвори.
— Довечера ще ги вземем направо от летището. Тогава ще изпратим и компютъра и принтера.
— Щеше ми се да знам къде е Чарли сега — рече Аби.
— Да. Тогава щяхме да имаме кола.
— Не за това — каза Аби. — Просто не искам да го оставям сам тук. Знам, че не го заслужава, но бих искала да го предупредя. Да му кажа да се маха оттук.
Макар и да увери Морган, че Джак няма да се върне, Аби се притесни. Спомни си за Джоуи. Гой знаеше много малко за книгата, но ако Морган се окажеше прав, бе убит именно заради това. Чарли бе в опасност без да предполага. Аби си спомни, че Джак се похвали колко бил убедителен пред него в Ню Йорк; спомни си за схватката в Сан Хуан. Вярно, че беше самоотбрана, но на Джак окото му не мигна, че оставя окървавен човек на улицата.
— Остави му бележка в „Пирата“ — предложи Морган — Без много обяснения. Кажи му да се върне в Сиатъл, уж че там го чакат купища пари. Той си знае какво да прави.
Прекараха деня в планиране на ходовете си в Ню Йорк. Спенсър се обади на адвокатите, които бе наел, и остави съобщение на телефонния секретар, в което се казваше, че нещата са се ускорили и трябва да се видят във вторник. После запази две стаи в манхатънския „Хилтън“ за понеделник. Ако не му минеше котка път, Морган щеше да е там в понеделник следобед. Провери полетите от Сиатъл за Ню Йорк и направи нови резервации.
Към шест часа Аби поръча такси, а Морган залепи върху компютъра и принтера етикети, на които написа адреса на адвокатската фирма.
След десет минути вече пътуваха към летището. Морган даде на шофьора двайсет долара, за да забрави всякакви ограничения на скоростта. Таксито профуча през Кристианстед и се отправи към северния край на острова.
На летището Морган взе билетите от гишето и подаде на Аби нейните.
— Никак не ми харесва това — каза й той. Не му се щеше да се качва на самолета без нея.
— Няма защо да се притесняваш. Той е в Ню Йорк. Напускам това място рано сутринта. — Тя погледна билетите си. — По-точно в седем и петнайсет.
— Прехвърляш се в Сан Хуан, слизаш в Маями и час по-късно летиш за Ню Йорк. Той повтори маршрута й, сякаш не беше изписан на билетите. — Слушай ме сега. — Лицето му бе самата деловитост. — След като замина, изпрати багажа с бърза въздушна поща и после моментално се върни в къщата. Заключи се и никого не пускай. На сутринта вземи такси и ела право тук. Никакви отклонения и спирки, разбрахме ли се?
Тя кимна послушно и закачливо му отдаде чест.
— Не се шегувам.
— Знам. Всичко ще е наред.
— Довечера ще ти се обадя от Сан Хуан. — Той погледна часовника си. — Трябва да пристигна след час и половина. Стой на телефона.
— Добре.
— А в понеделник вечер ще се видим в Ню Йорк. — Помълча малко и после каза: — Когато те помолих да избягаш с мен, нямах предвид точно това.
— Зная. — Аби се усмихна. — Нямам право да искам такова нещо от теб.
— Ти не си го искала. Аз го предложих. Приятели сме, нали помниш?
Целуна я по челото, после по бузата и изчезна в залата за пътници.
Аби се върна при таксито и помоли шофьора да я закара в колетна служба. Имаше опашка и чак след четирийсет минути успя да предаде кашоните, чието изпращане й струваше сто долара.