Беше на шест-седем метра от къщата, задъхана и обезумяла, когато го чу. Звъненето на телефона далеч зад нея. Закова се на място като улучена от куршум. Морган! Обърна се и направи една крачка.
Следващият звън достигна до съзнанието й приглушен от топлината на взрива. Краката й се отделиха от земята и опърленото й от жегата тяло изхвърча на три метра, подето от ударната вълна. Аби падна възнак на пясъка. Беше като сюрреалистичен сън. Огнената гъба отскочи трийсет метра към нощното небе и яркото й оранжево-жълто сияние изличи звездите. Покривът буквално се отлепи и увисна във въздуха. Миг по-късно се разпадна на милиони горящи парченца.
Аби се надигна с отмалели нозе и побягна, после се просна на пясъка, щом горящите въглени и огнените трески заваляха наоколо. Последва вторичен взрив и един разтрошен чайник тупна глухо на няколко метра от нея. Прокара длан по лицето си и усети топлината на кръв. Едно стъкълце се бе забило в бузата й точно под дясното око. Тя го извади и остана да лежи зашеметена. Краищата на хавлията й горяха. Някакъв проблясък на разум й наложи да се надигне и тя успя да угаси пламъците в пясъка.
После долази до брега и се свря под клоните на един тамаринд. Загърна голото си тяло с хавлията и погледна назад към къщата. Стените и покривът ги нямаше. Виждаха се единствено някакви горящи останки, разпалвани от нощния въздух, и блещукащите като звезди въглени, посипани по черната земя, докъдето погледът й стигаше.
В заревото от пожара изплува силуетът на самотна фигура върху една скала край пътя. В миг Аби понечи да стане и да затича натам. Но щом очите й се фокусираха, тя замръзна, взря се още по-напрегнато и осъзна кого вижда. Беше Джак.
34
Аби беше само по хавлия. Всичко, което притежаваше на острова, беше станало на пепел. От спортното й беемве, чийто резервоар все още гореше, бе останал един обгорял корпус.
Стъпил на скалата и осветен от фарове на кола, Джак гледаше опустошението. В този момент единственото преимущество на Аби бе, че той я мислеше за мъртва.
Седеше сгушена в мрака под тамаринда, а зад гърба й вълните се разбиваха в брега. Приливът се надигаше и ленената вода ближеше пясъка на няколко метра от краката й. В далечината тъмнееха отвесните скали, зад които бе „Пиратът“. Макар да не виждаше оттук сградата, силната музика от бара ехтеше. Оттам нямаше как да видят експлозията. Тя не бе придружена от силен гръм, а от някакво бучене. Аби се съмняваше, че са го чули.
Нямаше пари, нито дрехи. Чантичката с дебитната карта бе сред тлеещата пепел. Джак беше изпълнил замисъла си Единствената му грешка бе, че не улучи мига. Чарли бе спасил живота й. Един жест от мъртвеца.
Чудеше се дали Джак бе използвал часовников механизъм, или бе предизвикал експлозията с дистанционно устройство. Тази мисъл я накара да потръпне. Взривът, който опърли тялото й, май бе избухнал от задната част на къщата, гледаща към плажа. Предположи, че той е вързал жица към газовия резервоар до кухнята. Сега от него едва ли имаше нещо. Полицията щеше да сметне, че е нещастен случай.
Когато погледна към скалното възвишение, Джак вече го нямаше. Тя се сгуши още по-навътре в убежището си, питайки се дали си е отишъл, или обикаля наоколо. Може да я бе видял как се втурва навън от къщата. Тя потърси с поглед път за бягство. Единственият беше по плажа зад нея.
Чу стъпки в тревата. Притисна гръб към дървото. Когато надникна между два клона, го съзря на петнайсетина метра от нея. Бе разперил длан пред лицето си да го предпазва от жарките талази. И все пак тя успя да съзре всяка бръчица и сянка по това лице, усмихващо се от милиони корици. Той заобиколи горящите останки и приближи още повече до скривалището й. После настъпи нещо, погледна надолу и се наведе да го вдигне.
Аби не можеше да разбере какво е то. Обърна очи към пътя. Все някой трябва да бе чул или видял експлозията. Но дори и така, щеше да мине време, докато властите откликнат. Кристианстед и пожарната бяха на километри оттук. В близкото имение не живееше никой, а другите постройки наоколо бяха вили, които пустееха по това време на годината. Управата на „Пирата“ можеше да изпрати охраната си, но ако дотогава Джак я откриеше, щеше да е вече късно. Откъдето и да го погледнеш, къщата на Шой Бийч Роуд беше идеалното, място за такава злополука и Джак го бе нацелил.