Бертоли прецени възможностите. Може би адвокатът би приел същата сделка, като покойния агент? Тук обаче имаше проблем. Адвокатите имаха писан етичен кодекс, въпреки че според Бертоли той не означаваше нищо за повечето от тях. Имаха обаче и колегии, и съдилища, които следяха той да се спазва. Това бе проблем. Адвокатът би могъл да го накисне, ако му хрумнеше да се престори на морален. „Големия Х“ можеше да хлътне в монументално съдебно дело. И по-лошо — самият Бертоли можеше да хлътне в затвора.
Преговаряше по най-добрия възможен начин. Направи внушителна оферта, на която според него Авторът не би могъл да откаже. Опита се да се хареса, като предложи престижа на корпорацията и собствените си услуги за редактирането на ръкописите. Адвокатът обаче имаше нещо предвид — след като „Големия Х“ беше готов да даде трийсет милион; за три книги, може би някой друг щеше да даде четирийсет. Корпорацията беше създала свой Кинг Конг, осемтонна литературна горила, и адвокатът й беше готов да накара гиганта да направи неприличен жест с пръст — за сбогом. Бертоли мразеше адвокатите.
След като не се споразумяха за парите, адвокатът тръгна към вратата, а Авторът го последва. С един замах Бертоли загуби най-добрия актив на корпорацията и около петдесет и пет процента от годишните печалби. Обстоятелствата заплашваха да извадят Алекс Бертоли от бизнеса както други асове преди това. Разривът остави огромна дупка в издателския план за лятото и сега Бертоли се стремеше да я запълни. Новият клиент на Карла май беше отговор на молитвите му. Само ако успееше да подпише договора и да подготви ръкописа за печат достатъчно бързо. Книгата имаше всички качества на бестселър.
— Какво ти каза той? Наясно ли е с правата за филмиране?
— Не се срещнах с него. — Карла произнесе няколко най-обикновени думи. Бертоли обаче направи физиономия, сякаш бе инжектирала във вените му олово.
— Какво искаш да кажеш? Защо, по дяволите, не се срещна с него? — Любезността му изчезна като дим. Карла го изгледа — имаше чувството, че му се иска да си вземе целувката назад. — Да не би да го представлява някой друг? — Първата мисъл в главата му бе, че някой може да я е изиграл, макар и да бе убеден, че е по-лесно да промениш законите, на физиката, отколкото да измъкнеш печеливш клиент на Карла. Все едно, ако се окажеше, че се е случило това, Карла нямаше да остане за вечеря, въпреки че мястото й на малката маса край прозореца вече бе подготвено. Алекс не даваше делови обеди и вечери напразно. Щеше да прегледа електронния си бележник и да й намери заместник.
— Все още не го представлява никой. Бъдещият му агент е пред теб. Това е сигурно. — Когато искаше, Карла умееше да се превръща в самата убедителност.
— Каза, че не си се срещнала с него.
Тя се отпусна на едно от креслата пред камината.
— Така е. Срещнах се обаче с нещо почти толкова добро. Запознах се с жената, с която живее.
— О! — Бертоли се приближи.
— Разбрахме се — добави Карла. — Смятай, че договорът е подписан.
— Сигурен бях, че ще се справиш. — Бертоли отново беше на нейна страна. — Кога ще подпише? Ще дойде ли в Ню Йорк?
За момента всички очакваха нея. Гейбъл Купър нямаше да изиграе никого, преди Карла да го завърже за верижката си.
— Веднага щом се прибере — отвърна тя. — А сега ми кажи какво става при теб. Разбра ли как ръкописът е стигнал до Холивуд?
Това бе мистерия, защото книгата официално не бе излизала от офиса на Карла и корпорацията на Бертоли. Някой го бе изнесъл от едното или другото място.
— Не, но ако го одобрят, ще ги разцелувам — отвърна той.
Карла не смяташе да му разкрие останалата част от плана си. Не и преди Гейбъл Купър да сложи подписа си върху пунктираната линия. След това Бертоли можеше да скимти колкото си иска.
— Знаем ли нещо за него? За Купър?
— Знаем, че това не е истинското му име — отговори Карла.
— Как е истинското му име?
— Нямам представа. Онази жена не ми каза.
— Защо?
— Не знам.
— А тя как се казва?
— Аби Чандлис.
Бертоли извади от джоба си химикалка и го записа.
— Що за птица е тя?
— Адвокатка.
Бертоли я изгледа, сякаш времето бе спряло.
— Не се тревожи. Той не й е клиент. — Погледна го и му се усмихна.
— Пада си по шибаните адвокати значи — каза Бертоли. — От моята кръвна група е. Как изглежда?