Когато я видя да приближава по улицата, облечена по този начин, лицето му светна като китайски фенер. Взе разстоянието почти в галоп.
— Скъпа, радвам се, че те виждам! — Чарли вдигна възторжено ръце — първо към раменете й, после я прегърна. Устреми се към устните й с голяма влажна целувка, но Аби съумя да извърне лице и целувката се залепи върху бузата й.
След развода го бе виждала няколко пъти и всеки път се чудеше все повече и повече как е могла да обича този човек. Не че беше някакъв злодей. Просто нямаха нищо общо помежду си. Дори и сега усещаше, че за него тя е просто обект, който доставя удоволствие — нещо, което окачва на ревера, за да го видят всички, и което с малко късмет би могъл да занесе в апартамента си.
— И аз се радвам, Чарли — излъга тя.
— Да, да… — Огледа я от горе до долу, като пубертет на първа среща. — Изглеждаш страхотно! Наистина! Отслабнала си.
Котешката храна дава такива резултати, помисли си Аби.
— Ти също изглеждаш много добре, Чарли. — Той винаги беше елегантно облечен, но сега й се стори по-състарен от последния път. Несъмнено това се дължеше на по-динамичния ергенски живот.
Успя да се измъкне от прегръдката му и двамата изминаха няколкото крачки до вратата на заведението. Чарли отвори и пусна Аби пред себе си.
— Мистър Чандлис, радвам се, че ви виждам.
— Оскар, как си? — Чарли наистина не тънеше в богатство, но явно имаше достатъчно пари, за да фамилиарничи с оберкелнера.
— Запазил съм сепаре в дъното. — Оскар се обърна и ги поведе между масите, с менютата в ръка, до задната част на залата, почти до кухнята. Чарли винаги търсеше уюта.
Аби огледа обстановката. Видя тесния коридор, който водеше към тоалетните, и реши, че телефонът е някъде там. Не се виждаше и това беше добре.
— Харесва ли ти? — попита я Чарли.
— Да. — Тя му се усмихна и седна на масата. Насреща й също имаше скамейка, но Чарли предпочете да се настани до нея, така че телата им се допираха. Аби се почувства некомфортно.
Появи се сервитьорка и Чарли си поръча скоч и сода. Аби каза, че ще изчака.
— Умирам от студ. Трябваше да се облека по-топло.
— И аз се питах защо си толкова леко облечена. — Както винаги Чарли беше галантен.
— Тук е доста студено, не мислиш ли?
— Не е, струва ми се.
— Разбира се. Ти си със сако. — Погледна го и той най-накрая се сети.
— О… ето ти го. — Чарли свали сакото си и го наметна върху раменете й.
Най-сетне.
— Благодаря — каза Аби и потрепери. Не се преструваше. Първата част от плана й бе осъществена донякъде благодарение на невнимателния Чарли.
— Менюто им е страхотно. Можем да хапнем и след това да отидем някъде.
— Къде?
— Не знам. Може би някъде из центъра. Ще се поразходим. После можем да се отбием в апартамента ми. Ще ми дойдеш на гости.
— Сериозно?
— Защо не? — Чарли беше самата невинност. Несъмнено беше изстудил бутилка вино и подготвил две чаши някъде близо до леглото — самата предвидливост.
— Ще видим — каза Аби.
— Добре. — Чарли прие този отговор за „да“. Взе менюто и го разлисти. — Препоръчвам ти агнешки ребърца. Много са хубави. Също така и… да погледна… омари.
— Тук е доста скъпо. Сигурен ли си, че можеш да си го позволиш? — попита Аби.
— Не се безпокой. — Чарли се засмя.
Угризенията за това, което се канеше да направи, доколкото ги имаше, почти се стопиха.
— Сър?
Чарли вдигна очи от менюто. Беше Оскар, оберкелнерът.
— Търсят ви по телефона.
Чарли го изгледа учудено, после се обърна към Аби.
— Не съм казал на никого от кантората, че идвам тук.
Тя сви рамене. Нищо ново. Почти винаги, когато бяха ходили на ресторант по време на брака им, Чарли захапваше телефона и я оставяше да се забавлява сама на масата — добре поне, че не бяха излизали често.
— Връщам се веднага — каза той.
— Разбира се. Не се безпокой. — Аби отново заби поглед в менюто.
Чарли се измъкна от сепарето и както се очакваше, Оскар посочи коридорчето към тоалетните.
Аби се уви със сакото му и вдигна глава. След малко чу гласа му — слабо, но все пак думите се различаваха.
— Ало?
Трябваше да действа бързо.
— Кой се обажда? Познаваме ли се? Не си спомням такова име… Може ли малко по-силно? Не се чува добре.
Не й отне много време. Миг по-късно Аби остави салфетката си на масата, свали внимателно сакото на Чарли, измъкна се от сепарето и хвърли поглед към коридорчето. Бившият й съпруг бе с гръб към нея и не можеше да я види.
Тя мина покрай масите, излезе от ресторанта и се смеси с пешеходците навън. Малко по-нататък сви в пресечката и се приближи до уличния телефон, по който говореше Тереза. Аби й даде знак, че всичко е наред.