— Още не е подписал. Казаха ми обаче, че вече устно са се споразумели за условията.
— Взел ли е някакви пари?
— Не знам, но мисля, че не е.
— Нали знаеш какво казват за устните споразумения?
— Какво?
— Че не струват дори колкото хартията, на която са написани. Ще се заема с това. И ще ти се обадя.
Сигналът в телефонната слушалка едва се появи и Карла набра номера. Записът на телефонния секретар се чу след третото позвъняване. Изчака. Писукането продължи няколко секунди. Аби не беше прослушала предишните съобщения. Карла се замисли. Вероятно Аби й се бе обадила от някъде другаде — може би от студията в Лос Анджелис. Не вярваше на никого.
— Аби, обажда се Карла Оуенс. Ако си там, моля те, обади се. — Изчака малко. Никой не отговори. — Възникна нещо, което трябва да обсъдим. — Пак изчака и пак не получи отговор. — Слушай, спешно е. Ако си там или ако прослушаш това съобщение, моля те, обади ми се веднага. Повтарям, спешно е. Обади ми се по всяко време! — Тя продиктува номерата на домашния, на мобилния и на служебния си телефон. Изчака още няколко секунди, с надеждата някой да се обади. Чуваше единствено шума от лентата, която се въртеше в телефонния секретар. Нямаше как да знае, че апаратът се намира под купчината изпотрошени стъкла и продукти от хладилника на Аби. Все пак съобщението й не остана нечуто — Джоуи Дженрико седеше в ъгъла и за да убие времето, докато чакаше Тереза, забиваше джобното си ножче във вратата на един шкаф.
Аби остана в Лос Анджелис и на следващия ден се зае да инструктира Джес. Щеше да вземе нощния полет за Ню Йорк.
Тереза щеше да отиде при свои приятели в Южна Калифорния и да прекара с тях поне седмица. След скандала с Джоуи в мотела и окуражена от Аби, тя гледаше на това като на почивка. Няколко дни поне Аби нямаше да се безпокои за приятелката си.
Аби смяташе да се види с Карла в Ню Йорк и двете да отидат да Посрещнат Джес на летището, все едно, че се прибира от Мексико. Джес щеше да смени самолета в Далас, така че Карла да не може да се досети, че идва отдругаде.
Аби искаше да се срещне с Карла насаме, за да разбере дали агентката не й е приготвила някакви изненади. С Джес бяха уговорили сигнал — ако се наложеше да го предупреди за нещо, Аби щеше да се разболее, двамата да се срещнат и след като се уговорят, да отидат при Карла.
Беше научил всичко като по ноти — как е написал книгата как му е хрумнал сюжетът, как е избрал псевдонима си и заглавието какво е правил в Мексико и къде. Аби беше купила някои карти и туристически брошури. Джес беше готов също така да подхвърли няколко интригуващи подробности от бъдещата книга — тази, върху която Аби работеше в момента.
Джес се оказа схватлив и когато Аби тръгна към летището бе сигурна, че той ще се справи. Преди да се качи на самолета тя се погрижи за още нещо. Обади се и се записа на телефонния секретар на Чарли, после пусна един плик в пощата. Съобщението й гласеше, че скоро ще получи кредитна си карта — Не му каза, че преди да я изпрати, с нея бе купила самолетни билета до Ню Йорк и бе запазила две хотелски стаи недалеч от офиса на Карла Оуенс. Бе изтеглила и пари в брой, за да ги плати, както и за храна. Това не компенсираше брачния дълг на Чарли, но беше добро начало. Написа му всичко това в една бележка, която изпрати заедно с кредитната карта. Чарли беше наясно, че е безпредметно да подава жалба — имаше проблеми, с които наказателното право не се справяше добре, и един от тях бяха финансовите спорове между разведени съпрузи. Прокурорите избягваха да се замесват в такива истории, а при гражданското дело Чарли просто щеше да загуби. Аби щеше да му разкаже играта. В края на краищата дори и начинът, по който се бе прибрала парите си, да бе необичаен, дългът си оставаше дълг.
Спа през по-голямата част от полета. Пристигна в хотела си в Манхатън малко след два през нощта. Плати стаята си в брой и след двайсет минути вече спеше.
Както бе поръчала, на следващата сутрин я събудиха в седем и половина. Стана и взе душ. Видя малкия бял плик едва при второто си минаване покрай вратата на стаята си, когато излезе от банята, за да се облече. Някой го бе мушнал през нощта.
Отвори го. Вътре имаше бележка, надраскана върху бланка на хотела, вероятно от служителя на рецепцията.