— Аби, добре ли си? — Карла изведнъж се вгледа в нея. — Струваш ми се малко развълнувана.
— Сигурно е от пътуването — каза Джак, преди Аби да успее да отвори уста. — Не обича да лети. — Посочи с показалец слепоочието си и Аби за миг си помисли, че показва как й хлопа дъската. — Проблеми с вътрешното ухо — добави той.
— О…
След това се обърна към Аби:
— Мисис Оуенс ми каза, че е много вероятно книгата да привлече тълпа заинтересовани, които да наддават за правата. Според нея никак не е изключено да се стигне до седемцифрени суми. — Произнесе думата седемцифрени бавно, сякаш искаше Аби да преброи нулите, преди да отговори.
През цялото време тя наблюдаваше Карла, която седеше зад бюрото си. Чу какво каза той, но студените тръпки полазиха по гърба й поради факта, че Карла не ги опроверга или промени. Просто кимаше в знак на съгласие и се усмихваше уверено.
Аби за първи път осъзна, че книгата, върху която се бе трудила цели две години от живота си, би могла да струва милион долара. Косата на тила й настръхна, кръвта запулсира във вените й. Усмихна се. Ръцете й се разтрепериха. Роман за милион долара! Това беше от света на мечтите!
— Мисля, че е развълнувана — отбеляза Джак.
Аби кимна, но гласът й изневери. Опита се да каже нещо, но не успя.
— Май трябва да я заведа в хотела — каза Джак. — Изглежда, пътуването й се е отразило по-зле, отколкото си мислех.
— Разбира се — кимна Карла. — Можем да поговорим пак на вечеря, а утре ще подпишем договора. Междувременно ще оправя кашата с този тип Джоуи Дженрико. — Когато чу името, Аби я стрелна с поглед. Искаше да попита, но не смееше. — Не знам как студията е решила, че той е написал книгата — продължи Карла. — Някакъв си натрапник. Аз обаче знам какво се е случило. Знам кой е той. Ще се погрижим за това. Ще стигнем до истината.
— Каква студия? — попита Аби.
— О, това е другото — обади се той. — Ще ти разкажа подробностите в хотела. Карла каза, че в Холивуд проявяват голям интерес към книгата. Ще говорим за това утре.
Докато тримата приближаваха вратата, Аби почувства, че коленете й омекват. Най-накрая той трябваше да я прегърне през раменете, за да я подкрепи.
— Всичко се нарежда чудесно, нали, скъпа? — Говореше на Аби и я придържаше като алкохоличка. — Мисис Оуенс…
— Наричай ме Карла, моля — поправи го тя.
Той пусна ослепителна усмивка, която сякаш накара агентката да се разтопи.
— Карла смята, че до лятото моята книга може да се превърне в истински бестселър.
— Доверете ми се — кимна Карла. — Книгата ще е в ръцете на пътниците във всички самолети по света и около басейните в луксозните курорти от Барбадос до Бар Харбър и от Тринидад до Хаити. Имаме отлична възможност издателят да я включи в летния списък.
— Нали е чудесно? — Той гледаше Аби.
Тя се вторачи в загорелия от слънцето висок непознат. Приличаше на Джес, но беше по-възрастен, със сини, пронизващи очи, дълбоки като тропически езера. Кимаше окуражително, сякаш я подканяше да каже нещо. Тя обаче беше онемяла. Успя само да се усмихне глупаво.
Макар че бе обмисляла всичко с месеци, когато чу този мъж, когото никога не бе виждала, да казва моята книга, имаше чувството, че са я ударили с юмрук в корема. Това я върна в реалността и тя осъзна, че е написала добър касов роман, без да може да каже на когото и да било. Бе се потопила в морето на анонимността.
— Кой, по дяволите, си ти? — Аби възвърна способността си да говори веднага щом затвори вратата и таксито потегли.
— Името ми е Джак Джърмейн. — Той протегна ръка, за да стисне нейната. Аби не реагира. — Забравих. Вече се целунахме — усмихна се той. В извивката на устните му и в блясъка на сините му очи имаше нещо дяволски вбесяващо.
Аби му хвърли убийствен поглед.
— Кой те покани в живота ми?
— Мислех, че ще се зарадваш.
— Брат на Джес ли си?
Той кимна.
— По-голям и по-мъдър.
— Къде, по дяволите, е Джес?
— Ако трябва да гадая, предполагам, че е в някое студио в Западен Лос Анджелис.
— Споразумяхме се да дойде тук. Дадох му билети за самолет и обещах да му платя.
— Сега можеш да платиш на мен.
— Споразумението не беше такова.
— Добре. Довечера ще отидем при Карла и ще й кажа, че всъщност не съм Гейбъл Купър. Гейбъл Купър е брат ми, но той е в Лос Анджелис, защото има проблеми и…
— Млъкни — сряза го Аби. — Остави ме да помисля.
След малко попита:
— Какви проблеми? — Аби искаше да научи всички подробности, да разбере какво го е накарало да се откаже, за да прецени ситуацията. Може пък наистина да му се бе случило нещо, а в такъв случай можеше да вярва на Джак малко повече. Може би брат му лежеше в болница полумъртъв?