Двамата замълчаха. Ветровете свистяха през каньоните на Медисън Авеню, хората минаваха покрай тях на тротоара. Джак се втренчи в очите й, погледите им се срещнаха. Не беше сигурна дали може да се довери на този човек, когото изобщо не познаваше. В думите му обаче имаше много истина — от тъжния си опит досега тя знаеше, че в така.
Джак отпътува от Ню Йорк същия ден. Преди това бе преживял тежките пазарлъци между Карла и Аби в агенцията.
Карла бе предложила на Джак стандартния си договор, който на практика означаваше поробване за цял живот. Карла трябваше да получава процент от всичките му бъдещи произведения, дори и той да решеше да я напусне и да ги продаде на друг агент. Едва когато двамата отказаха категорично да подпишат и се насочиха към вратата, Карла бръкна в друго чекмедже на бюрото си и извади истинския договор. Според него тя можеше да се откаже от тях, когато пожелае, те също можеха да я напуснат, когато пожелаят. Аби не би позволила на Джак да подпише нещо друго. Карла щеше да получава десет процента от всичко, което успее да продаде, с изключение на правата за чужбина, при които освен нейните десет трябваше да се отделят още десет процента за чуждестранните агенти — това беше стандартната процедура. В края на краищата Карла разбра едно — че Аби знае много повече за издателския бизнес, отколкото бе предполагала.
След като подписа договора, Джак си отиде — обясни, че му е дошло до гуша от бизнес и че трябва да се погрижи за някои неща след връщането си от Мексико. Аби щеше да остане и да уреди подробностите около продажбата на правата върху книгата. Тя беше адвокатът му в края на краищата.
Това бе планът им. Той каза на Карла, че се връща в Сиатъл, за да пише. След това излетя за Кофин Пойнт. В старата плантаторска къща сложи в пътната си чанта чисто бельо и дрехи, провери пощата си и набра един номер в Калифорния.
— Пейджър услуги „Скайтел“. Моля оставете съобщението си.
Набра телефонния си номер и затвори. След това взе чантата си и слезе долу. В кабинета си взе една ярко оцветена кутия, от фирма за експресни куриерски услуги. Беше в синьо и червено, голяма колкото кутия от риза. Имаше сметка в тази фирма — беше изпращал ръкописи на разни издатели, както и някои други неща. Той натъпка кутията и попълни формуляра — адресира пратката до себе си, в един хотел в Сиатъл, където трябваше да пристигне сутринта на следващия ден. Беше направил резервацията предната вечер от Ню Йорк. Когато приключи, телефонът иззвъня.
— Ало?
— Джак, как мина? — Беше Джес от Лос Анджелис. Беше получил съобщението от пейджъра.
— Джес, знаеш, че когато се обади, бях малко ядосан.
— Да, знам. Наруших скъпоценния ти сън. Трябва да за почнеш да живееш, братко. Ела тук и се повесели. Ние не стигаме до чаршафите, преди слънцето да се покаже над планините. А мацките в Калифорния наистина са страхотни.
— Татко беше прав. Не би се справил в армията.
— Чисто и просто искам да ме оставят да спя до обяд до някоя блондинка. Не смятам, че това е неразумно.
— Ти си безволев, Джес.
— Вечно твой, братле, но нека поговорим за актуални неща. Какво мислиш за тази мацка Аби?
— Не е зле. Ако си пооправи косата и си купи по-свестни дрехи…
— Нямах предвид това, а тази история с книгата й.
— Затова ти се обадих. Заминавам за Сиатъл, защото трябва да се погрижа за някои неща там.
— Охо! Наистина си се захванал сериозно. Надявам се да ти плаща добре.
— Понякога човек прави едно или друго в името на любовта. Някой ден ще го разбереш.
Джес се засмя.
— Вчера за малко да предаде фронта. Уплаши се и искаше да зареже плана си. Аз обаче я спасих от самата нея.
— Не се и съмнявам — отвърна Джес. — Моля те, Джак! Вземи ме! Опустоши ме! — Каза го с писклив фалцет и се разсмя. — А си мислех, че го правиш само заради мен. Куче такова! Значи си я бива в кревата, а?
— Смятах, че ти ще можеш да ми кажеш.
— Какви ги дрънкаш!? Не съм я докоснал с пръст.
— Джес, позволи ми да ти дам един съвет. Следващия път, когато решиш да прехвърлиш нещо подобно на някой друг, първо провери колко струва.
13
А как бихме могли да знаем? — каза Залцман. — Отидохме в апартамента на жената и тоя тип отвори. Ти ми кажи.
— Поискахте ли му някакъв документ? — попита Уайг.
— А мислиш ли, че би си извадил шофьорска книжка на името Гейбъл Купър? Каза ни, че е той…
— Не беше точно така — обади се Сиднър.
Залцман му хвърли убийствен поглед, но хлапето не се стресна. Сиднър знаеше, че ако Уайг поиска изкупителна жертва, ще падне неговата глава — Залцман и Уайг се познаваха от много години.