— Добре. Два милиона — каза Алекс.
— Алекс, караш ме да се чувствам ужасно, но, казах ти, не мога. — Нещата се развиваха по-добре, отколкото беше очаквала. Бертоли знаеше не по-зле от нея самата, че ръкописът на Купър има още едно ценно качество — би могъл да постави началото на нов жанр: Това бе най-сигурният път към успеха. Лъдлъм го бе постигнал през седемдесетте с интернационалния трилър, Стивън Кинг през осемдесетте с ужасите, Гришам по-късно с юридическите си трилъри. Всеки от тях бе внесъл нещо ново и се бе носил на гребена на вълната до самия връх. Сега беше ред на Гейбъл Купър. Иронията бе във факта, че с темата за женското отмъщение се бе захванал мъж. Карла бе мислила за това и се бе питала дали то може да се превърне в проблем. Бе решила, че няма, когато видя самия Купър.
— Какво искаш, Карла? Да източиш кръвта ми?
„Колко ли струва тя?“ — помисли си Карла.
— Мисля, че правя грешка, но… давам ти го за четири.
— Четири милиона!? Ти си полудяла!
— Ще трябва да проверим.
— Това е безумие!
— Е, добре. Ще видим какво ще дадат на свободния пазар.
— Три — каза Бертоли. — И получаваме твърда опция за следващата му книга.
Това бе цената, която Карла се опитваше да постигне — като при партия шах.
— Запазваме си правата за чужбина — отсече тя, преди Бертоли да има шанс да реагира. Правата за превод по целия свят щяха да й донесат още един милион.
— Наистина искаш да ми изпиеш кръвта.
— Споразумяхме ли се, Алекс?
— Да.
— Тогава се усмихни. — Не го виждаше, но знаеше в каква гримаса се е изкривила физиономията за момента. Киселината щеше да разяжда стомаха му поне една година, дока то не възвърнеше трите си милиона. Двата милиона за книгата и филма, за които беше говорила на Джак и Аби, започваха да приличат на шест. Карла знаеше как да води бизнеса си. Правило номер едно — никога не искай прекалено висока цена за клиента си.
Аби не се бе чувала с Тереза от пристигането си в Ню Йорк, а имаше много новини. Умираше от нетърпение да й каже за продажбата на авторските права. Ужасно й се искаше да го сподели с някого. Морган Спенсър и Тереза бяха единствените, които знаеха истината, и единствените, на които й се струваше, че би могла да каже. Морган не си бе у дома.
Набра номера на приятелите, при които бе отишла Тереза, някъде край Анахайм, окръг Ориндж. Обади се женски глас. Не беше на Тери.
— Ало?
— Здравейте. Търся Тереза Дженрико.
— О… Тери не е тук.
— Излезе ли?
— Не. Замина си тази сутрин.
Аби се изненада.
— Къде отиде?
— У дома, струва ми се. Каза, че трябвало да свърши нещо в Сиатъл.
Сега Аби се обезпокои. Тереза трябваше да остане там още два дни, след което двете да се върнат в Сиатъл, да се срещнат на летището и да се приберат заедно.
— Някакъв проблем ли има? — попита жената.
— Не. — Аби й благодари и затвори. Джоуи обикаляше на около и присъствието на Тереза в града я караше да се тревожи. Набра номера в дома си в Сиатъл. Телефонът зазвъня.
Никой не отговаряше. Зачуди се защо не се включва телефонният секретар.
14
Когато таксито остави Тереза и багажа й пред дома на Аби, навън беше тъмно и ръмеше. Шофьорът затвори багажника, взе парите и преди Тереза да се осъзнае, остана съвсем сама, вторачена в червените задни светлини на колата, която изчезна зад ъгъла. Един от куфарите й беше оставен в малка локва.
— Благодаря ти, глупако. — Взе багажа си и се заклатушка към входа. Ако беше на двайсет, с голям бюст и пола до чатала, шофьорът щеше да го качи догоре с изплезен език. За нея мъжете бяха еднакви — взаимозаменяеми задници. Просто не можеше да живее без тях.
Закрачи през мократа трева към малката тъмна къща, със затворени капаци на прозорците и неокосена морава. Нещо не беше съвсем наред. Замисли се за момент и разбра какво е — крушката на верандата беше изгасена. Спомни си, че Аби специално я бе споменала и я бе оставила да свети, когато тръгваха за Сиатъл, за да вземат кредитната карта на Чарли. Приятелката й не обичаше да се прибира в тъмна къща. Вероятно крушката беше изгоряла.
Докато стигна до верандата, се измокри до кости. Вятърът развяваше дрехата й. Когато се скри под малката стряха, реши да огледа наоколо. На улицата бяха паркирани няколко коли, но пикапът на Джоуи не беше сред тях. Предположи, че е в безопасност.