Задрънча с връзката ключове, за да намери този, който трябва. В тъмното това не беше лесно. Най-накрая го напипа и отвори вратата.
Вътре беше тъмно като в рог. Тери се поколеба. За момент й се стори, че нещо помръдна в дъното на коридора. Напрегна поглед и се опита да проникне в мрака. Нищо. Вероятно си бе въобразила. След случката в мотела край летището нервите й бяха изопнати. В очите му бе доловила някакво безумие, което не бе виждала дотогава. Бе се изплашила. Даваше си сметка, че ако Аби не беше с нея, Джоуи щеше да я убие.
Вдигна двата тежки куфара и се опита да влезе достатъчно навътре, за да може да затвори вратата зад гърба си. Краката й опряха в нещо неподвижно, така че не успя. Спъна се и се строполи тежко върху дървения под. Нещо остро се заби дълбоко в коляното й. Почувства силна болка и остана за миг легнала по очи, разтреперана, докато течението повдигаше полата й нагоре. Сви тялото си, за да погледне коляното. Тогава видя — на верандата зад нея се раздвижи някаква сянка.
Бертоли и Залцман говореха по телефона — единият в кабинета си, другият в студията в Ел Ей.
Бертоли бе създал името си не с книгите, които беше издал, а с умението си да кара хората да помнят успехите и да забравят провалите му. Вече бе пуснал хората си да действат.
— Вече имаме идея за панаира на книгата — каза той на Залцман. — Можеш ли да вкараш в някое от магазинните предавания на вашата мрежа малко информация за книгите и продажбата им? — Студията беше част от групировка, която притежаваше и телевизионна мрежа.
— Не е лошо като идея — отбеляза Залцман. — Може да направим нещо като „Четирийсет и осем часа“. Камерите да следват автора на всяка крачка. Можем да го пуснем в ефир през седмицата, преди книгата да излезе на пазара. — Корпоративният октопод почесваше собствения си гръб. И Бертоли, и студията бяха направили сериозни инвестиции в книгата, само че Бертоли искаше да контролира началния етап на рекламната кампания, за да може издадената от него книга да добие по-голяма слава. Студията можеше да се занимава с филма по-късно. Въпросът беше колко пари ще успее да измъкне от тях.
— Предвиждаме телевизионна реклама — продължи Бертоли. — Петнайсет и трийсетсекундни слотове в най-гледаното време. — Рекламите нямаше да са дълги, но щяха да наситят ефира максимално, масирано, за да изтласкат книгата до върха на класацията на бестселърите. След това, когато книгата започнеше да се изплъзва от общественото внимание, щяха отново да сгъстят рекламите. — И реклами в националните печатни издания от Ню Йорк до Лос Анджелис. „Ентъртейнмънт Уийкли“, „Пийпъл“, може би „Таим“ и „Нюзуик“ — продължи Бертоли. — Не еднократно, а осем или десет пъти. Ще пуснем и клипове в избрани локални медии. Ще атакуваме двете крайбрежия, ще се качим в сателитните програми, ще пуснем откъси, първите две глави, в неделните притурки на „Ню Йорк Таймс“ и „Лос Анджелис Таймс“. — Не беше важно дали хората ще ги прочетат, по-важно беше да заговорят за тях, когато изпаднат от сутрешния им вестник. Всичко това звучеше доста фантастично, но защо не? Според Бертоли рекламата трябваше да се плати от студията. Залцман подсвирна.
— Това ще струва цяло състояние!
— От вас очаквам към един милион — каза Бертоли.
— Милион! — изкрещя Залцман.
Бертоли му припомни какво ще стане, ако книгата се провали. В такъв случай не би имало филм. Освен това тази сума не беше кой знае какво за една киностудия. Щяха да платят поне двайсет милиона, за да доведат звездата на снимачната площадка. По холивудските стандарти промоцията на книгата беше дреболия.
— Идва ми наум и нещо друго. Можем ли да използваме името му? „Суперпродукция с участието на…“
— Не знам.
— Как така не знаеш? Мислех, че сте го ангажирали.
— За тези хора ангажирането означава безкрайно ухажване. Той е звезда.
— Е, и?
— Трябва непрекъснато да го глезиш. Знае, че в момента, в който подпише договор, това ще престане. Защо тогава да подписва? — Двамата се замислиха за момент. След малко Залцман попита: — Какво искаш да направиш?
— Ще използваме името му, но ти все едно не знаеш.
— Ще ви осъди и ще ви одере живи.
— Не и ако успеем.
— Ами ако не успеем?
— Ако не успеем, двамата с теб ще трябва да си търсим друга работа. Кой е луд да съди безработен?
Тереза изля водопад от ругатни, когато видя котката да застава на прага. Дългата й движеща се сянка, хвърляна от уличното осветление, бе скъсила живота й с пет години.