— Значи и вие сте я познавали? — попита ченгето.
Морган кимна.
— Да. Виждали сме се няколко пъти, но не бяхме близки.
— Ще трябва да намерите къде да преспите довечера — каза лейтенантът на Аби.
— Ще дойде при мен — обади се Морган, преди тя да реагира.
— Сигурен ли си? — погледна го тя.
— Настоявам. — Морган беше почти готов да я покани да живее при него. Винаги го бе желал, било то и в отделни стаи. По-късно щеше да помисли и за това.
— Някаква следа от чантата или бележника на жертвата? — Санфилипо бе мушнал глава през отворената пътна врата. Хората му вече ровеха из отломките във всекидневната. Виждаха се множество приведени гърбове, изумени лица. Лейтенантът се върна на верандата.
— Как се чувствате? — попита той Аби и й предложи малка разходка.
— Къде?
— Отзад.
Аби и Морган го последваха до задния двор.
— Мистър Спенсър, моля изчакайте тук. — Санфилипо улови Аби за ръката и я поведе към мазето.
— Къде отиваме?
— Ще ви покажа след секунда — отвърна детективът.
Двама души мажеха с черен прах около тезгяха, за да свалят отпечатъците от пръсти. Плотът беше обгорен — дъга овъглено дърво.
— Тук ли е станало?
Санфилипо кимна.
— Кога за последен път сменяхте бушон?
Аби се замисли за миг.
— Може би преди месец. Инсталацията е стара и често ми създаваше проблеми — каза тя.
— Да. Помните ли това? — Посочи дебела жица, която излизаше от задната част на таблото й висеше надолу.
Аби поклати глава.
— Не. Какво е?
— Проводник. Закрепен за задната част на таблото. Долу пада в локва вода. Когато е завинтила бушона в десния цокъл, веригата се е затворила. Двеста и двайсет волта — добави полицаят. — Вероятно е стояла във водата. Ако докоснеш таблото, край. — Обърна се към Аби и попита: — Виждали ли сте този кабел преди?
— Не — отвърна тя. — Нямаше го тук.
— Изглежда, някой се е погрижил за този нещастен случай — отбеляза ченгето.
— Джоуи — кимна Аби.
Той я изгледа объркано.
— Откъде е бил сигурен, че жена му ще смени бушоните?
— Не е бил. Все му е било едно. Аз защитавах интересите на Тереза при развода й.
Очите на Санфилипо се разшириха. Нещата започваха да се подреждат.
16
Двайсет и четирите часа, след които полицаите бяха обещали да пуснат Аби в къщата й, се превърнаха в седемдесет и два. Когато отиде там най-накрая, добре помнеше думите на Санфилипо за състоянието й. Въпреки предупреждението се оказа неподготвена за това, което я чакаше. Още от пръв поглед се виждаше, че е непоправимо. Близо час обикаляха с Морган из стаите, неспособни да решат откъде да започнат.
Все още издирваха Джоуи. Аби знаеше, че се крие. Не се съмняваше, че когато е изтрезнял, е осъзнал какво е направил и се е изплашил.
Полицаите бяха оставили жълтата преградна лента — знак на добра воля, за да я предпазят от любопитните. Независимо от нея обаче Аби видя няколко съседи да се разхождат отпред и да надничат към къщата, където е била убита онази жена. След час осъзна, че повече няма да може да живее тук.
Следобед дойде човекът, когото бе наела да закове с дъски двата прозореца отзад. Джоуи ги беше счупил. Полицаите не бяха успели да намерят отпечатъците му, но за нея те бяха навсякъде в къщата. Вонята му се носеше из стаите. Не беше привърженик на смъртното наказание, но за Джоуи бе готова да направи изключение. Безболезнената отровна инжекция й се струваше твърде хуманна като метод за екзекуция.
Чуваше как работникът забива пирони в шперплата, за да предпази къщата от прищевките на времето. Отново валеше, сякаш за да задълбочи още повече меланхолията й.
Късно сутринта Морган трябваше да се върне на работа. Сега беше сама в къщата. Работникът свърши. Тя се зае да прибира в картонени кутии нещата, които можеше да възстанови. Останалото натъпка в найлонови чували, които изнесе на тротоара. Получи се солидна купчина.
Морган бе открил телефонния апарат и го бе свързал отново, така че да работи. Полицаите бяха взели касетата, за да я презапишат, и й я бяха върнали.
Аби не бе ходила в кантората, откакто се бе прибрала от Ню Йорк, но се бе обадила, за да провери дали някой я е търсил. Никой. Това я обезпокои. Текущата й работа временно била поета от един по-млад колега. В това съзря намесата на Морган — искаше да облекчи живота й, докато се съвземе от смъртта на Тереза. Той би постъпил така.
Тъкмо приключваше с кухнята, когато забеляза, че лампичката на телефонния секретар свети. Приближи се и натисна бутона. При първите две обаждания бяха затворили. Имаше съобщение от Карла, отпреди седмица. Предположи, че е било оставено, преди Джоуи да се развилнее в къщата й. Последното съобщение беше от секретарката на Луис Кътлър. Управляващият съдружник на фирмата й искаше да говори с нея. Аби позвъни в кантората. Обади се секретарката на Кътлър.