Обади й се телефонистката на „Четирите сезона“ — един от скъпите хотели в центъра. Едно беше ясно — Джак не се колебаеше да харчи. Зачуди се дали харчи нейни пари — някакъв аванс, измъкнат от Карла.
— Търся мистър Джак Джърмейн. Струва ми се, че е отседнал при вас.
— Един момент, моля. Ще ви свържа.
Джак вдигна слушалката на второто позвъняване.
— Ало?
— Какво правиш тук? — Аби нямаше намерение да си губи времето с учтивости.
— Прочетох за приятелката ти. Във вестника. Споменаваше се и твоето име. Добре ли си?
— Добре съм. — Не й се искаше да говори за смъртта на Тереза. Не и с Джак. Беше му ядосана, задето я беше проследил. — Попитах те какво правиш тук.
— Предполагам, че моментът е лош, но се налага да поговорим — каза Джак.
— Толкова спешно, че трябваше да дойдеш в Сиатъл?
— Нещата се промениха — каза той.
— Така ли?
— Чака ни работа.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид продължението. Карла ми се обади вечерта, след като ти замина от Ню Йорк. Задвижила е цялата си придворна преса. Искаше да говорим за следващата книга от поредицата.
— Каква поредица?
— Решили са, че смятам да напиша поредица със същите герои.
— Кой им е дал основание да решат такова нещо?
— Мислех, че ти — отвърна Джак.
— Не съм аз.
— Е, не съм и аз. Така или иначе, очакват отговор.
Карла и Бертоли стояха зад това, Аби беше сигурна. Бе го доловила още при първата среща. Единият, а може би и двамата бяха маниаци на тема контрол. Предполагаше, че е Карла Оуенс. Нямаше да мине много време, и щяха да започнат да отхвърлят сюжетни линии, да диктуват свои собствени епизоди и така нататък, докато я превърнат в писател фантом, скрит зад името и лицето на Джак.
— Обади й се и й кажи, че няма да го направиш.
— Каква причина да изтъкна?
— Не знам. Творческа. Кажи й, че не си възнамерявал да пишеш поредица. Така посланието на книгата девалвира.
— Тази книга съдържа послание? Изглежда, не съм го схванал — каза Джак.
— Няма значение. Просто й кажи, че няма да го направиш, и толкова.
— Преди това искам да чуеш и останалото.
— Какво останало?
— Имаш ли калкулатор?
— Защо?
— Споменаха, че ще удвоят сумата за втората книга.
— Какво искаш да кажеш?
— Шест милиона само за правата за книгата.
— Шегуваш ли се?
— Не, не се шегувам. Ще задържим правата за филмира не и за издаване в чужбина. За това можем да получим още шест.
— Ние!?
— Добре де. Ти. Само че искат отговор от мен, колкото е възможно по-бързо. Карла не ме оставя да спя. През последните двайсет и четири часа се обади три пъти. Веднъж посреднощ. Тази жена е побъркана. Трябвало да отговори на Алекс. Не можел да чака цяла вечност. Налагало се да го направим, за да сложим стръвта на куката.
— Бертоли е евнух — каза Аби. — Единствената кука, за която трябва да мислим, е тази, която Карла се опитва да закачи на носа ти. Той ще направи това, което му каже тя.
— И аз така си мислех — отвърна Джак. — Затова не се разбързах да й се обадя.
— Още не сме издали и една книга, а те вече искат нова, със същите герои. Наричат това издателска дейност. Създават помия.
— Въпросът тук е дали искаме да се наредим пред коритото за хранене — каза той. Без отговор нямаше да мине.
— Кажи им да чакат. — Аби се замисли за момент. Къде беше Морган, когато се нуждаеше от него?
— Защо да не дойда при теб, за да поговорим? — Джак искаше да се съгласи. Аби го надушваше. Само че нямаше да му се налага да пише книгата.
— Стой там, където си.
— Трябва да поговорим — настоя той. — Ще дойда при теб.
— Не. — Не знаеше дали я е чул, защото вече бе затворил.
Усещането беше като при печалба от лотарията. Изведнъж, ако Карла беше права, излизаше, че са се появили шест милиона долара, които чакат да бъдат взети, плюс още един, малко по-късно. За първи път след пътуването си до Ню Йорк Аби осъзна, че повече нямаше да й се налага да практикува професията си. Би могла да прави това, което пожелае. Не че мразеше работата си, но тя беше котва към нормалния свят, там, където живееха нормалните хора. Не й допадаше да мисли за себе си като за богата жена. Никога не беше живяла в лукс, не познаваше този живот. Произхождаше от семейство на работещи хора. Баща й беше началник смяна в склад. Струваше й се, че богатството би я откъснало от корените й.
При всички случаи комерсиалното книгоиздаване беше хазарт — да имаш точната книга, в точния момент, с точния издател и с точния бюджет. Писането на роман наподобяваше дърпането на ръчката на игрален автомат. Ако имаш късмет да подредиш всичко необходимо в една линия, печелиш. Ако ли не, започваш работа по следващата книга.