— Това ли е всичко? — попита Джак.
— Не. Имаме един проблем — каза Аби. След като бе на пуснала фирмата и домът й бе унищожен, къщата на Морган беше единственото място, където можеха да се срещат. Беше голяма и стара, със страхотно стълбище, като извадено от някой филм. Такива жилища купуваха адвокатите, които искаха да демонстрират колко се успели. В този случай обаче Спенсър повече не можеше да си го позволи. Данъците го смазваха. Самият той се бореше за живота си във фирмата. Кътлър удържаше годишната му премия и съветваше Морган да го съди. Освен това дължеше и издръжка на бившата си жена. Бяха се развели след двайсетгодишен брак. Тя претендираше за част от собствеността му във фирмата, като съвместно придобита. Човекът беше мачкан, притискан и изтерзан.
— Какъв е проблемът? — попита Джак.
Аби хвърли връхната си дреха върху облегалката на един стол — тя падна на пода, но никой не се наведе да я вдигне. Косата й стърчеше във всички посоки. Беше по джинси и изпоцапана риза, защото малко преди това бе събирала нещата от къщата си. Бръкна в чантата си и извади жълт бележник със записки.
— Името на този тип е Робърт Томпсън. Обади ми се тази сутрин около девет и половина. Мога само да гадая как се е добрал до телефонния ми номер. Заяви, че работи за „Интрудър“ и че пишел неща за книгите и хората, които ги пишат. Сигналните звънчета веднага зазвъняха.
— Защо се е обадил на теб? — попита Джак.
— Издавали са мои неща.
— Не се обиждай — каза Джак, — но едва ли някой е забелязал това.
— Поне е печатана, за разлика от някои други — намеси се Морган. Лазеше по нервите на Джак. Беше научил, че е не — успял писател, че не е издаван никога, и сега се възползваше от това. Умението да посочва недостатъците на околните беше едно от по-нелицеприятните качества на адвоката. Джак не му беше допаднал още от самото начало. Аби знаеше защо — Морган ревнуваше.
На четири очи й бе казал, че се ядосва, защото Джърмейн ще бъде коронясан за крал на развлекателната литература заради книга, за чиято поява няма никаква заслуга. Аби обаче виждаше, че не е само това. Морган не искаше Джак да работи с нея върху книгата или каквото и да е друго. Беше объркана. Не знаеше как да каже на Морган, че му е само приятелка.
— Спокойно, момчета. — В момента не й бяха нужни караници. — Мисълта ми хрумна току-що. Искам да кажа, че в момента не съм на върха на славата. Както и да е. Обади ми се. Поиска да разбере дали съм готова да отговоря на няколко въпроса. Попитах го откъде е взел номера ми, а той ми отговори, че си имал източници. Обясних му, че съм заета, а той отвърна, че нямало да ми отнеме повече от минута и че не съм била длъжна да говоря с него и съм можела да затворя телефона когато поискам.
— Това е журналистическият еквивалент на правата, кои то ти четат ченгетата, преди да те арестуват — каза Морган.
— Точно така — кимна Аби. — По това време вече адреналинът беше започнал да се стича от ушите ми. Попитах го защо ми е да затварям. В същото време отвътре изгарях, защото исках да разбера какво знае. Струва ми се, че тази сценка беше с цел да се манипулира медийният пазар. Авторите и издателите понякога играят такива игри, за да продават книгите си. Така използват медиите.
— Но защо се е обадил на теб? — попита Джак.
— Ще стигна и до това. Изглежда, някой му е казал, че имам клиент, който се представя за автор на книга, която скоро ще нашуми.
— По дяволите! — изруга Джак.
— Четеш ми мислите — каза Аби.
— Какво знаеше той?
— Нямам представа. Измъкнах се. Заявих, че нямам представа за какво говори.
— И?
— Сви знамената. Не спомена никакви имена. Не знаеше заглавието на книгата или кой е издателят. Доколкото мога да преценя, знае само това, което са му казали, а то е как да ме намери.
— Смяташ, че ти е повярвал, когато си му казала, че не знаеш нищо, така ли? — попита Морган.
— Ако може да се съди по изненадата в гласа по телефона, мисля, че не ми повярва. Взе да ме разпитва от какво се страхувам. Опита се да ми дава юридически съвети. Успокои ме, че каквото и да правя, не можело да е нарушение на никакъв закон, тъй че защо направо не съм му разкажела всичко.
— Точно така — обади се Джак. — Че да натика горещия ръжен на пресата право в задниците ни. Върховното пречистващо преживяване. Опрощението на репортера.
— Е, какво ще правим? — попита Морган.
— Имам по-добър въпрос от този — каза Джак. — Какво ще стане, ако се добере до Карла или Бертоли и започне да задава въпроси?