— И това ми мина през ума — отвърна Аби.
— Ако се замислят за парите, които се канят да платят, и се запитат дали не ги мамят, край на всичко — каза Джак. — Книгата ще отиде по дяволите. Да не говорим за шестте милиона.
— Това отново ни връща към въпроса какво да направим — обади се Аби.
Последва тишина.
— Може и да не се обади повече — предположи Морган.
— Може още утре сутринта да се появи на вратата й — възрази Джак.
— Ще зависи от това какво е успял да научи и доколко скандална е историята му.
— Имам ли право на глас? — попита Джак.
— Да чуем. — Аби го изгледа.
— Трябва да се махнеш от Сиатъл. Панаирът на книгата започва следващата седмица. Замини за Чикаго. Виж какво прави Бертоли за рекламата.
— И без това смятах да замина — каза тя.
— Добре. Тогава не се връщай, и толкова.
— Какво имаш предвид?
— Изчезни някъде. Ще намерим подходящо място. Така ще можеш да пишеш, без да те безпокоят — каза Джак.
Аби се замисли.
— Просто се чупи. Ако този тип няма с кого да разговаря, няма да публикува нищо. Ще го лишим от източник.
— Все пак някой е говорил с него, нали? — каза Морган.
— Кой? — попита Джак.
— Мога да се сетя само за един — отговори Аби. Гледаше Морган. — Джоуи.
— Защо би го направил?
— Не бях сигурна — отвърна Аби. — Поне до тази сутрин, когато приключих със събирането на нещата си. Нещо липсваше от къщата ми. Още не съм го намерила, а търсих на всякъде. Имах едно първоначално копие на ръкописа. Беше върху стари бланки от фирмата и изписани листа, които трябваше да бъдат изхвърлени. Реших, че на гърба им може да се пише много добре, поне в чернова. Знаех, че и бездруго ще трябва да го преписвам. Никой не трябваше да го вижда. Захвърлих го в една кутия под масата в спалнята. Не беше там. Обърнах цялата къща, но е изчезнало.
— Както и пишещата машина — каза Морган.
— Изчезнала е пишещата ти машина, така ли? — попита Джак.
Аби кимна.
— А за какво, по дяволите, му е притрябвала на Джоуи старата ти пишеща машина? — попита Морган.
— Вероятно за да пише бележки за изнудване — предположи Аби. — Искаш да си получиш ръкописа, добре, но ще ти струва пари. Вероятно търси най-добрата оферта. Ще почака известно време и ще дойде при нас. — Напомни им, че вече се е опитал да забърка каша с киностудията.
— Не би го направил пак — каза Джак.
— Не го познаваш — възрази Аби.
— Наречи го интуиция, ако искаш, но си мисля, че може да бъде убеден.
— Аз пък си мисля, че е надушил пари — каза Морган.
— Можем да му платим, за да ни остави на мира — обади се Аби.
Морган и Джак я изгледаха по един и същи начин.
— Това би било голяма грешка — отбеляза Морган.
— Съгласен съм — кимна Джак. — Нека поговоря с него.
— Защо ти? — попита Морган.
— Защото мисля, че съм по-убедителен.
— Това е бизнес и трябва да се свърши делово.
— Знам с какъв бизнес се занимава той.
— Може да е намерил документа за правата.
Морган поклати глава и я изгледа кръвнишки, сякаш искаше да я попита къде й е главата.
— Какъв документ? — попита Джак.
— Никакъв. — Аби разбра, че е сгафила. Нямаше нужда Джак да знае за регистрацията на ръкописа. Морган бе прибрал документа в папките си. Аби се зачуди дали пък репортерът не търсеше тъкмо него.
— И така, какво знае той? — Морган смени темата. — Имам предвид Джоуи.
— Трябва да предполагаме, че е взел черновата — каза Аби. — Не се иска титаничен ум, за да разбереш, че не го е писал той, след като е на гърба на бланки от юридическа фирма. Полетата са пълни със собствените ми ръкописни бележки. Може да го размаха над главите ни.
— Крие се от ченгетата — отбеляза Морган.
— Да, вероятно има нужда от пари — вметна Аби.
— Засега обаче са му известни само играчите от киностудията — каза Джак.
— В това сме сигурни — съгласи се Морган.
— Освен това Джоуи би се прехласнал от идеята да има вземане-даване с Холивуд. Да приемем засега, че тъкмо това е играта му.
— Добре, приемаме — каза Морган. — Как ще го спрем?
— Ще поговорим с него — каза Джак.
— Не познаваш Джоуи — отвърна Аби.
— Всичко е въпрос на убеждаване. Има и друга възможност. Да си признаеш.
Двамата го погледнаха.
— Защо не? Признай, кажи им, че ти си написала книгата.
Какво? Не ме гледай така. Проблемът ти е, че нямаш необходимото самочувствие.
— Не е вярно — възрази Аби. — Има сили, срещу които не можеш да се бориш. Това са безумните правила на маркетинга, които управляват съдбата на всяка книга. Издавали са ме три пъти. Никой не би се заел да прави пробив на пазара с автор, издаван три пъти, независимо какво е написал. Това не става, освен ако не си някакво откритие. Не си ли забелязал? Пускат тонове комерсиални боклуци, само че всички автори са гении. Е, аз им давам Гейбъл Купър. — Аби кимна към Джак, който не беше сигурен дали не трябва да се поклони. — Достатъчно е да погледнеш заглавията. „Рекордна сума, платена на дебютант романист“. В това е уловката. Защо смяташ, че Бертоли вдигна цената така лесно?