Тази година се очакваше специално поканените посетители да надхвърлят трийсет хиляди. Всички те бяха професионалисти от цял свят, от малки семейни книжарнички до най-големите разпространителски вериги. Имаше нещо празнично във въздуха, а търговците обсаждаха щандовете като на селски панаир. Жуженето на тълпата се сливаше с музиката от високоговорителите, от които от време на време се разнасяха съобщения за раздаване на автографи в специално отделеното за целта крило. Тук-там можеха да се видят кинозвезди и легендарни поп музиканти, както и много художници илюстратори. Навсякъде по стените висяха плакати с корици на книги от цял свят.
В един момент Аби и Джак едва не бяха пометени от тълпата, блъскаща се да получи платнени торбички, раздавани от някакво издателство. Карла ги бе посрещнала на летището със специална лимузина и сега ги водеше гордо към щанда на „Големия Х“, където ги очакваха след минути.
Докато си пробиваха път, Аби осъзна, че в Джак са вперени много погледи. Реши, че това се дължи на магнетичната му външност, докато няколко души не започнаха да го сочат с пръст. Най-накрая една жена се осмели да застане пред него и каза:
— Бихте ли ми дали автограф? — На ревера си имаше значка с надпис Книжарница „Парцалива корица“ — Денвър.
Джак се усмихна развеселено. Жената му подаде книгата. Аби не я беше виждала досега. Беше рекламна бройка с меки корици, с името на Гейбъл Купър и заглавието на Аби под него. Снимката на Джак беше на гърба.
Той взе подадената му химикалка и започна да изписва собственото си име, но Аби го сбута с лакът и той бързо надраска Гейбъл Купър. Зад гърба на жената бе започнала да се оформя опашка.
— Не тук! — пропъди чакащите с властен жест Карла и продължи напред. Заприиждаха все повече и повече хора и пътеката се оказа тясна да ги побере.
Докато стигнат до щанда, разделението на труда бе напълно уточнено. Две сътруднички, застанали от двете му страни, отваряха книгите и отбелязваха къде да се разпише. Краят на опашката вече не се виждаше — стотици, може би хиляди хора очакваха реда си с книга в ръка. Джак се захвана здраво за работа. Стоеше точно под огромен плакат на корицата със собственото му лице, озаряващо с белозъба усмивка Конгресния център.
Една телевизионна камера следеше всяко негово движение.
— От местната телевизия ли са? — попита Аби.
— И това е част от рекламната кампания — отвърна Оуенс. — Ще го излъчат в деня на издаването. Джак ще трябва да даде няколко интервюта.
В тоя бранш не се разчита на случайности, възхити се на кампанията им Аби.
— Алекс донесе двайсет хиляди рекламни бройки — прошепна в ухото й Карла. — Вчера сутринта наредиха осемнайсет хиляди на палетите. — Тя посочи ъгъла, където сега нямаше нищо. Аби я погледна недоумяващо. — Свършиха за един час — заяви важно Карла.
Аби знаеше, че книгата й е добра. И че трябва да успее. Но никога не беше очаквала подобно нещо. Запита се дали хората са я прочели предишната нощ, или тълпата е привлечена от рекламата на издателите и снимката на Джак на задната корица. Каквото и да беше, приливната вълна се надигаше.
Джак раздаваше автографи вече три часа, но опашката не намаляваше. Накрая Бертоли обяви, че трябва да приключват. Закъсняваха за приема в хотела. Измъкнаха Джак и Аби през някакъв заден вход и ги набутаха в лимузината, която се отправи към „Хилтън“.
Когато пристигнаха, приемът беше започнал. В голямата банкетна зала се бяха събрали неколкостотин души. Бертоли се постара да ги запознае с повечето от тях.
— Имам страхотна новина — заяви той възбудено. — Филмът вече има зелена улица. — След като бяха подписали договора с кинозвездата, от студията бяха получили съгласието и на много известен режисьор. В момента се работеше върху сценария. Щеше да има безброй варианти и пренаписвания ред по ред, докато не се задоволеше егото на всеки от прочутите актьори и камерите не заработеха.
Бертоли попита дали искат да видят сценария и очите на Джак блеснаха, но Аби каза „не“. Нямало време, ако Джак искал да свърши следващата книга.
— Съвършено правилно — ентусиазирано кимна Бертоли. — Сега набират актьорите за поддържащите роли. Снимките ще продължат четири месеца. Страхотно съвпадение! Филмът ще излезе едновременно с изданието в меки корици.
След невероятния успех при раздаването на автографи всички елитни списания се бяха обадили на Бертоли с молба да интервюират автора. Имаше и още нещо, но Бертоли нямаше намерение да го споделя, докато не получеше онова, което искаше. Романът току-що беше продаден в оспорван търг на един от книгоклубовете на най-високата цена за първа книга. Това само по себе си беше потвърждение за успеха. Бертоли предусещаше големия бум и искаше преди това да върже здраво Джак.