Бертоли се изкашля многозначително.
— Да кажем, договор за пет книги.
— Пет книги? — Джак изгледа Бертоли така, сякаш издателят току-що го бе подпалил.
— Можем да преговаряме за условията — продължи Бертоли.
— Глупости! — отряза го Джак.
— Е, не става дума за толкова много. — Карла не обърна никакво внимание на Джак. Все едно, че беше кихнал. Така си говореха за бизнес в Ню Йорк. — Може би продължение то, върху което работиш, и още една-две. — Тя погледна Аби, която досега не беше промълвила и дума.
— Не сме се договаряли за това — каза Аби.
— Всичко подлежи на обсъждане — заяви Бертоли и впери поглед в Аби, трезвата жена без чаша в ръка. Бяха изиграли грешно картите си и сега го осъзнаваха. Бяха наляли Джак с алкохол, но ставаше ясно, че пиенето го прави по-несговорчив.
— Да не би пък да имаш някаква вътрешна информация? — повиши глас Джак и впери помътнелите си очи в него.
— Няма нищо съществено, което би трябвало да знаеш — измърмори Бертоли и се обърна към Карла. — Не се сещам за нищо такова. Трябва да поговоря с хората си. Да прегледаме пак цифрите.
— Предлагам да продължим разговора някой друг път — намеси се да го спаси Карла. Нещата едва ли трябваше да вземат неприятен обрат, когато триста купувачи стояха пред вратата.
— Не, мисля, че трябва да решим проблема сега — заяви твърдо Аби. Харесваше й идеята за лудия Джак и тълпата отвън. Даваше й сила. Ония бяха направили грешка и сега трябваше да играят в нейната половина от терена.
— Просто Алекс обожава работата на Джак — рече Карла с насилена усмивка. — Иска да издаде всичко, което напише.
Нали така, Алекс?
— Абсолютно — потвърди с готовност Бертоли. — Говорим само за договаряне между добросъвестни партньори.
Карла беше захапала въдицата по-дълбоко и от издателите. За Бертоли това беше въпрос на цена. Той искаше да получи книгите, преди авансът да скочи двойно или тройно. А при Карла, според Аби, ставаше въпрос за контрол. Искаше Джак, или Гейбъл Купър, под крилото си. Него и бъдещите му книги. Ако се наложеше, после щеше да изнуди Бертоли за повече пари, тъй че авторът да бъде доволен. Но цената за това щеше да бъде непрекъснатото искане на повече книги. Всичко в живота си има и обратна страна. За успелия автор това е агентът, който работи за двата лагера.
— Имаш първата книга — каза Аби. — Издай я. Направи го добре и после ще говорим. Това се нарича добросъвестност.
— Ти май не разбираш. Не мога да продължавам да харча такива пари — избухна Бертоли. — Да… как да кажа, да…
— Пилея — намеси се Карла.
— Благодаря — поклони се леко Бертоли.
Като агент Карла беше повече от безнадеждна. Сама си беше пета колона.
— Не мога да продължавам да пилея пари — продължи Бертоли, — освен ако… — Той обърна длани нагоре и се усмихна. Посланието беше ясно. Успехът на първата книга беше в техни ръце.
— И ти реши, че е време да ни вържеш — надигна се леко Джак и отпи от чашата. Имаше нужда от подсилване.
— Държиш се доста неразумно. — За Карла всичко се вършеше от агента — сделките бяха дар от бога. Книгите бяха просто страничен продукт на нейната власт. Ако можеше, щеше да елиминира напълно авторите и да остави читатели те да търсят удоволствие единствено в нейния блясък.
— Това е изнудване! — повиши глас Джак.
— Изнудване ли? — опита се да запази спокойствие Карла.
Тя и Бертоли се засмяха. Просто един пиян бръщолевеше неща, които нямаше да си спомня на другия ден. — Никой тук не се занимава с изнудване. Това е бизнес.
— Само ако ти си Ал Капоне — заяви Джак и я погледна над ръба на кристалната чаша.
Джак ги беше принудил да минат в отстъпление и сега Аби се впусна в атака.
— Каква сигурност ще имаме ние, че ако подпишем договор за повече книги, ще положите всички усилия за рекламата на първата? — попита тя.
— Какво искаш да кажеш? — взря се в нея Бертоли.
— Ако ви дадем още книги, какво ще ви накара да хвърлите сега многото пари, вместо да пускате от време на време по нещичко за реклама? Нали искате да си спазите бюджета? Дадем ли ви веднъж няколко книги, няма да съществуваме повече за вас. Можете да си позволите да ни забравите. — Аби знаеше, че ще стане точно така. — Няма да има пътувания за автора. Вашите хора ще пробутат други за интервюта по телевизията. Няма да има реклами в пресата. За нас ще са огризките. За другите автори целите страници. Скърцащите колела се смазват. Ако нямаме възможността да се договаряме за новите книги, не можем да скърцаме. За да ни чуете.
Бертоли се изсмя и погледна Карла. Не беше чувал подобни нелепици.
— Това е бизнес и ние искаме да печелим — заяви той. — Никога няма да намалим бюджета за Джак. Той е ценен автор. Ще го избутаме до върха на класацията. Няма да щадим средства.