— Може би трябва да обсъдим по-внимателно условията. — Карла се опита да помогне на Бертоли, но беше вече късно. — Може би по-малко седмици в класацията? Да речем, едно трето място — погледна тя Джак с надежда.
— Не мога да го направя — прекъсна я издателят. — И няма да го направя.
Джак сви рамене и я погледна с разбиране. Тъй де, макар и пиян, беше си свестен човек.
— Сама го чу, нали? Ние се мъчим да бъдем разумни, но той не иска. — Джак се усмихна, стана и погледна часовника си. — О, времето напредва. Не трябваше ли да ходим на някаква галавечеря? — Продуцентите на филма щяха да доведат своята кинозвезда за среща с автора. Искаха да поговорят и с търговците. Студията разчиташе много на успеха на романа и Аби и Джак знаеха това отлично. Сега имаха в ръцете си важен лост.
— Ще трябва пак да си поговорим — обади се примирително Карла. — В края на краищата всичко в живота е въпрос на преговори, нали така?
— За вас сигурно — отвърна спокойно Аби. — След като вече знаем какво представлявате, остава само да обсъдим цената ви.
Ако можеше, Карла Оуенс би я убила с поглед.
20
Големите къщи бяха около езерото Вашингтон. И шефът на „Майкрософт“ Бил Гейтс имаше имение там. Около езерото Юниън малко по на запад имаше само вили и търговски постройки, няколко дока и ресторант в южната му част.
Пожарът се бе разразил преди няколко дни, но острият мирис на дим висеше над водата като гостенин, който не иска да си тръгне. Прозорецът на колата беше отворен и миризмата на изгоряло дърво и химикали гъделичкаше синусите на Санфилипо. Той си намери място за паркиране пред магазинче за брезентови навеси и платна за лодки, заключи колата и тръгна към водата. На брега товареха камион с отпадъци. Плаващ кран се полюшваше леко от течението. Работници с каски разнасяха тежки сандъци.
Санфилипо заобиколи загражденията и тръгна по павирания път надолу към водата. Вятърът отнасяше миризмата в друга посока. На около двайсетина метра от брега над водата се показваше покривът на някаква барачка. Тълпа от хора бе застанала на брега. Откакто бяха открили тялото преди два часа, всичко наоколо беше затворено. Лутър усети, че трябва да се представи.
— Лейтенант Санфилипо. — Той показа значката си на началник-смяната. — Казаха ми, че имало работа за мен при вас. — Вече беше видял униформените полицаи до водата, но първо искаше да поговори с работниците.
— Следователят е там, долу — посочи с ръка началникът.
Неколцина мъже се бяха надвесили над някаква тъмна куп чина. — Не са сигурни дали е било нещастен случай. Нашите водолази намериха тялото на разсъмване. Беше се оплело в няколко мрежи. Май че нещо тежко се е стоварило върху не го при пожара.
— Половината сграда например — обади се един от работниците.
— Как е избухнал пожарът? — попита Санфилипо.
— Още не знаем. От пожарната мислят, че може би е причинен нарочно. Толкова боя и други неща има вътре, че е труд но да се каже. Искаме да я извадим, за да се разбере откъде е тръгнал огънят. Беше толкова старо дървено корабче. Хората казват, че е от времето на Първата световна война. Превозвало муниции. Чудя се въобще как се крепеше над водата.
— Собственикът тук ли е?
Работникът поклати глава.
— От градската управа го гонят отдавна. Срещу него има много оплаквания. Всякакви нарушения на правилника.
Лутър кимна с разбиране.
— И сега мислят, че той е инсценирал пожара?
— Не ми изглежда много вероятно. Така губи всичко — кораб, машини, оборудване. Няма застраховка. Три поколения труд отиват по дяволите. Лош късмет.
— Направо трагедия — заключи Санфилипо. — Но не чак такава, както за оня нещастник в чувала. Разбра ли се кой е той? Не го ли е потърсил някой досега?
— Не е работил тук.
Лутър изненадано повдигна вежди.
— Докерите нямат представа какво е правил там.
— Може пък той да е подпалвачът — обади се един от работниците. — И това се случва — който огън пали, от огън умира, тъй да се каже. — Колегите му се позасмяха.
— Стига черен хумор, момчета — изгледа ги строго шефът им. — Хайде на работа, по-бързичко! — Работниците се отдалечиха с неохота.
— Напълно е възможно нашият подпалвач да е сега в чувала — съгласи се Лутър. — Макар че човек би се зачудил защо му е било всичко това, след като няма застраховка.