Той грабна една кутия с деветмилиметрови патрони, затвори шкафа и завъртя шайбата. После заключи бараката и се отправи към къщата. Остави колата където си беше. Нямаше смисъл да поема рискове. Можеше да я събуди. Освен това трябваше да спре точно пред къщата, за да вземе пистолета отвътре.
Аби точно преписваше данните от паспорта на Джак на листче хартия, взето от бюрото, когато чу някакво неясно скърцане зад вратата, водеща към стаята му. Усети как кръвта нахлува в главата й. Тя замръзна на място и наостри уши. Може би просто старата къща стенеше от годините си. Шумът се повтори. Аби изтърва молива на бюрото и буквално изхвърча към прозореца. Виждаше част от алеята, завиваща към главния вход, но не можеше да разбере дали отпред има кола. Не беше чула мотор или свистене на гуми. Тя притисна лице до стъклото, но не можа да види нищо.
После го чу отново. Този път нямаше никакво съмнение. Някой се качваше по стълбите. Аби трескаво затърси с очи къде да се скрие. Инстинктивно пристъпи към гардероба от другата страна на леглото. После осъзна, че държи паспорта в ръката си. Нямаше време. Направи две крачки и спря. Ако искаше да се преоблече, Джак първо щеше да отвори гардероба.
Аби се свлече на пода и след секунда беше вече под леглото, по корем на прашното дюшеме. Вратата се отвори и два мъжки крака, обути във високи маратонки, влязоха в стаята. Може би бяха на Джак, но не беше съвсем сигурна.
Не смееше да диша. Погледът й се спря на паспорта в ръката й. Дано да не беше дошъл за него. Докато не го бе видяла, присъствието й в чуждата стая можеше само да я постави в неудобно положение. Сега вече не беше толкова сигурна.
Който и да беше новодошлият, Джак или Келън, той се приближи с уверени стъпки до бюрото и взе да рови из листовете хартия. Студена пот изби по челото на Аби и започна да се стича в прахта. Дали бе разбъркала нещата му прекалено много? Изведнъж се сети за екрана на монитора и играта, която беше прекъснала. Ако червените букви бяха още на екрана, той неминуемо щеше да ги забележи. И щеше да разбере, че някой е влизал в стаята. Тя изви врат, но не успя да види монитора. Тялото на влезлия го закриваше. Сега той ровеше в чекмеджетата. Дали не търсеше паспорта? Може би беше забравил къде го е оставил. Може би щеше да го потърси в друга стая и тогава Аби щеше да има време да го остави и да избяга.
Мъжът тършуваше във второто чекмедже на равнището на коленете му. Ръката му застина за миг, после измъкна нещо. Аби го мярна само за миг, но веднага разбра какво бе то — матовочерен пистолет. Разперила ръце на прашния под, тя дишаше на пресекулки и усещаше, че е на края на силите си. Чу звън и плъзгане на метал. Вероятно зареждаше пълнителя. Сърцето на Аби заби лудо.
Когато мъжът най-накрая помръдна, Аби видя монитора. Синьото кълбо подскачаше безгрижно на екрана. Дали я бяха усетили? Дали този човек не зареждаше пистолета за нея? Тя пое дълбоко дъх и усети прещракването на метал върху метал. Нямаше нужда да й се обяснява какво е това. Слагаше пълнителя в пистолета.
Мъжът се приближи до леглото и застана неподвижно. Аби се плъзна леко към другата страна. Добре, че в прахта тялото се движеше по-леко. Той се приближи още. Сега краката му бяха почти до нея. Нещо тежко тупна на леглото. Чу се потракване, като камъчета в кутия. После някой сякаш захлопна капака й. След секунда мъжът затръшна вратата.
Сърцето на Аби биеше лудо. Слепоочията й пулсираха. Дали щеше да иде в стаята й? Тя се вслуша в отдалечаващите се стъпки. Не можеше да разбере в каква посока е тръгнал. Не можеше и да се помръдне, беше се вцепенила от ужас. Най-накрая се измъкна изпод леглото, доближи се до бюрото и бутна паспорта под куп листа. Ако се върнеше да го търси, Джак щеше да помисли, че просто не го е забелязал първия път. После Аби открехна вратата и надникна навън. В коридора нямаше никой. Беше абсолютно тихо. Тя изчака още една минута. После се реши. Сега или никога. Той можеше да се върне всеки момент. Тя се измъкна навън, затвори вратата зад себе си и затича на пръсти по коридора. Беше на около метър от стаята си, когато той я изненада изотзад.
— Събудих ли те?
Аби хлъцна и се завъртя, притиснала ръка към гърдите си. Сърцето й щеше да се пръсне, тя буквално подскочи.
— Извинявай. Не исках да те плаша.
Джак стоеше на три метра от нея на прага на друга стая, държейки в едната си ръка пистолет, а в другата кутия с патрони. Не можеше да бъде сигурна откога е там или дали я е видял да излиза от спалнята му. Аби се вкамени от ужас.