Очите й бяха приковани в оръжието, което той не правеше опит да скрие.
— Ъъъ, трябваше да отида до банята — каза тя и посочи вратата зад себе си. — И се загубих.
— Аха — кимна той, сякаш разбираше за какво става дума.
Двамата стояха един срещу друг в коридора, възрастни мъж и жена, той с пистолет в ръка, тя цялата в прах, и не казваха нищо за вида си. Явно това беше тяхната версия на приказката за новите дрехи на царя.
— Добре ли си? — попита той.
— О, да! — Очите й бяха приковани в пистолета в ръката му.
— Това ли те притеснява? — протегна ръка с оръжието той.
— Не, не! — Тя не можеше да откъсне очи от него.
— Добре. Канех се да се поупражнявам малко. Защо не дойдеш с мен?
— Трябва да си взема един душ — каза Аби.
Той се доближи, вперил поглед в нея. Аби искаше да се отдръпне, но краката не я слушаха. Беше като замръзнала. На една стъпка от нея той протегна ръка и избърса прахта от бузата й.
— Виждам.
Тя нервно потърка лице с длан.
— Ще се изкъпеш по-късно. Имаме достатъчно време. — Думите му прозвучаха повече като заповед, отколкото като предложение. — Да вървим да стреляме. — Джак пристъпи към нея и я прегърна през рамо, така че тя усети тежестта на пистолета на гърдите си. Не можеше да му откаже.
— Добре, да опитаме — съгласи се тя. Не беше сигурна дали е в шок, или не. Но нямаше смисъл да упорства. Пътьом той взе няколко мишени, оранжеви на цвят, с очертани кръгове и кръстче в центъра. Взе и наушници, като ония, които носят служителите на летищата, и подаде едните на Аби. Тя послушно започна да ги слага.
— Не още — прекъсна я той. — Няма да стреляме, докато не излезем навън. — После се засмя. — Не си ли правила това досега?
Тя поклати глава.
— Никога не си стреляла с пистолет?
— Един път с пушка — отвърна Аби. — Когато бях малка. С баща ми.
— Малокалибрена ли?
— Не знам. — Аби още трепереше. Въобще не я интересуваше каква е била пушката на баща й. Виж, ако беше от ония, големите, за слонове, и бе насочена към главата на Джак…
— Успокой се. Няма да боли.
Аби не беше сигурна какво имаше предвид: това, че ще стреля или че ще бъде застреляна.
Прекосиха двора в посока към блатата. В дъното между два пилона бяха опънати редове дебела жица. Джак закачи две от мишените с метални щипки. После се отдалечи на петнайсетина метра от целта.
— Искаш ли да започнеш от по-близо? — попита той.
— Няма значение. Май само ще погледам — опита се да се усмихне Аби.
— Глупости. Ще ти хареса. Писала ли си някога за оръжия в книгите си?
Тя поклати глава.
— Тогава ще ти бъде полезно. Ще разшири кръгозора ти.
Ще даде храна на въображението ти. Сега можеш да сложиш наушниците. — Той сложи своите и Аби го последва. — Ще пострелям първо аз, за да свикнеш със звука и да видиш как става. — Викаше, за да го чуе. — Тогава ще ти дам да опиташ.
Джак вдигна пистолета с две ръце, едната прикрепяща отдолу другата, щракна предпазителя, прицели се и стреля.
Всичко стана толкова бързо, че докато тялото на Аби потрепне от звуковата вълна, празната гилза беше на земята, плъзгачът беше на мястото си, а спусъкът — готов за нова стрелба. Джак стреля отново. Тя потрепна и този път, но по-леко и не изпусна от погледа си мишената, която не помръдна. Аби беше сигурна, че Джак не я е уцелил. Той постави предпазителя, извади пълнителя, в който имаше още патрони, и сложи отворения пистолет на дървената масичка.
— Я да погледнем. — Тръгна към мишената. Аби го последва. След шест-седем метра ги забеляза — две малки дупчици, всяка от тях на не повече от сантиметър от центъра. — Трябва да се стремиш към устойчивост при стрелбата. Да биеш все в едно и също място. — Той тръгна с нея към масичката, където бе оставил пистолета, като не преставаше да я поучава. — Не се мъчи отсега да уцелиш центъра. Опитай се да стреляш все в една и съща точка.
Взе оръжието, зареди го и й го подаде. Беше голямо и тежко. Аби още трепереше, но го пое и го стисна здраво с длани, като че ли се канеше да се моли.
— Не — прекъсна я Джак. — Ето така. — Той застана зад нея, протегна ръце и постави длани върху нейните. После подложи лявата й ръка отдолу, с отворена длан, така че дръжката на пистолета да опира в нея. — Не мигай. Двете ти очи трябва да са отворени. Нагласи мерника и се прицели с дясното око.
Аби не мигаше. Просто беше стиснала здраво очи. Изведнъж ги отвори и дръпна спусъка. Нищо не последва, макар че пистолетът потрепери в ръката й. Джак избухна в смях. Аби усети, че започва да се успокоява. И да се ядосва. Не обичаше да й се подиграват. Ако Джак не внимаваше, следващия път можеше да насочи оръжието право в лицето му.