— Не знам дали е ревнива, или не — сви рамене Джак. — Но със сигурност е голяма кучка.
Аби се разсмя. Поне беше искрен.
— Имаше една жена преди време — каза Джак. Аби го по гледна насърчително. — Казваше се Джени. Беше красива. И млада. Макар и не колкото мен.
— Аха. По-възрастната жена — кимна с разбиране Аби. — Беше ли влюбен в нея?
— Знам ли? Никога не съм разбирал какво точно е любовта. Но съм сигурен, че стомахът ми гореше, когато бях до нея. А сърцето ми блъскаше като бетонобъркачка. Вероятно е било повече физическо привличане, отколкото любов.
— И какво стана?
— Хвана ме да заглеждам други жени. Започнах да се извинявам. Бях млад и глупав. Казах й, че обичам да гледам хубави жени.
— И тя какво каза?
— Тя каза: Колко смешно! И аз. — Джак изгледа Аби с усмивка, от която можеше да се съди, че я будалка, после отпи бавно глътка кафе, оставяйки я да се бори с любопитството си.
— Да не ме будалкаш?
— Кълна се — вдигна ръка той с пълна уста. — Бях на осемнайсет, тя на двайсет и две. Последното, което чух за нея, е, че живеела в Атланта с три котки и жена на име Алис.
— Не ти вярвам. Занасяш ме.
— Нищо подобно.
Тя се разсмя и го погледна уж раздразнено.
— Е, преувеличих малко — заяви той. — Котките били само две. — Но очакваният смях не последва.
— Знаеш ли, не мога да разбера кога говориш истината и кога лъжеш — каза Аби.
— Това прави живота интересен — усмихна се този път той и се наведе над своя етикет. Пишеше някакъв адрес.
22
— Юридическа фирма „Старл, Хобс и Карлтън“. Слушам ви.
— Бих искала да говоря с Морган Спенсър — каза Аби.
— Как сте, мисис Чандлис? — Секретарката беше познала гласа й. Сега, когато Аби се оказваше клиент, а не служител във фирмата, отношението към нея бе съвсем друго. Спенсър й беше казал, че дори Луис Кътлър, който я беше уволнил, сега се интересувал от благосъстоянието й. Разбрал, че разполага с много пари и е наела Спенсър да урежда финансовите й дела. Всеки партньор във фирмата мечтаеше за богати клиенти и Кътлър имаше нахалството да си въобразява, че ако изиграе картите си правилно, ще си оправи отношенията с Деби. Спенсър умираше от удоволствие да дразни Кътлър, като го държи в неведение. Съхраняваше вкъщи всичките папки с документите на Аби.
Тя изчака секунда, докато се обади секретарката на Морган.
— Здравей, Джени, обажда се Аби. Там ли е Морган?
— Той ви търси непрекъснато. Сега ще ви свържа — зарадва се секретарката.
Морган не се бе обадил в Чикаго, нито в къщата на Джак и Аби започна да се тревожи, че нещо не е наред. Затова на летището в Атланта тя успя да се измъкне от Джак и веднага позвъни във фирмата. В Сиатъл наближаваше обяд и тя се помоли искрено Морган да не е излязъл. Когато чу гласа му в слушалката, усети, че й става по-леко.
— Аби, къде си, за бога?
— В Атланта. Излитаме за Сан Хуан след няколко минути. Говори бързо.
— От два дни се опитвам да се свържа с теб — каза Морган. — Изпуснах те в Чикаго. Когато се обадих, от рецепция — та казаха, че сте напуснали хотела преди петнайсет минути.
— Джак искаше да тръгнем по-рано — обясни му тя.
— Напористо момче. Кажи му, като го видиш, че ми е дал решен номер. Въртях, но накрая ми казаха, че телефонът е изключен. Освен това го няма в указателя.
— Сигурен ли си, че си го записал правилно?
— Той ми го написа, не аз.
Аби се замисли за миг.
— Сега не се притеснявай. Ще ти се обадя от Сан Хуан и щом пристигнем в Сейнт Кроа. Ще ти дам номера там.
— Не ми харесва тая работа — каза Спенсър. — Не му вярвам.
— Успокой се — засмя се Аби. — Всичко ще е наред.
— Имам да ти казвам много неща. Хубави и лоши. Пари те започват да пристигат.
— А коя е лошата новина? — попита Аби.
— Онова ченге Санфилипо. Рови около фирмата. Всъщност току-що си отиде. Второто му посещение за два дни.
— Какво иска?
— Като начало да разбере къде си. Държи да говори с теб.
Не казва защо. Бил е при съпруга ти.
— Защо пък му е притрябвал Чарли?
— Не съм сигурен. Но той знае, че имаш пари. Иска да разбере откъде си ги взела.
— По дяволите!
Какъв глупак беше Чарли. Аби знаеше, че дрънка много. Ето какво става, когато човек се старае да бъде добър. Тя му плати дълга, след като не бе длъжна. Но имаше толкова много, а и се чувстваше виновна, че открадна картата му. Чарли нямаше пукнат цент. Никога повече, помисли си тя.
— Ти какво му каза? — попита тя.
— Че не знам нищо за парите.
Изведнъж Аби се притесни, че въвлича Морган в нещо, наподобяващо престъпление. Да излъжеш полицай при разследване на убийство не е шега работа.