— Какво друго можех да му кажа? — продължи Спенсър. — Ако му разправех за книгата и за теб, все едно вдигаме неонова реклама пред офиса на Бертоли.
Прав беше. Полицаите щяха да тръгнат да проверяват и след няколко часа адвокатите на Бертоли щяха да се нахвърлят върху нея.
— Постъпил си правилно — успокои го тя.
— Има и още нещо — продължи по-тихо Спенсър. — Намериха Джоуи.
— Чудесно. — Като се имаше предвид любовта му към бутилката, Аби знаеше, че той не би им избягал лесно. — Арестуваха ли го?
— Не точно.
— Защо?
— Защото е мъртъв.
Аби замълча и дълго не пророни дума.
— Там ли си? — обади се накрая Спенсър. — Не предполагах, че ще се разстроиш толкова.
— Е, няма да ми провали деня — обясни тя. — Ще му запаля една свещ, когато успея. Но ти ме изненада. Как е станало?
— Пожар. Полицаят не ми съобщи много подробности.
Доколкото разбирам, проблемът не е как е умрял, а къде е бил, когато е загинала Тереза.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че според следствието Джоуи е бил в Ел Ей, когато е била убита Тереза.
Последвалото мълчание най-сетне бе нарушено от треперещия глас на Аби.
— Как са разбрали?
— Намерили отрязък от билет в джоба му и проверили в авиокомпанията. Прекарал е три дни в Ел Ей.
— Може и да е нагласил жиците, преди да тръгне — каза Аби.
— Не и според полицията. Установили са го по телефонния секретар. Когато бушоните са били извадени, секретарят е изключил. Джоуи е бил в Ел Ей, когато е било записа но последното съобщение.
— Искаш да ми кажеш, че той не е вече заподозрян?
— На такова ми прилича.
— Може ли да е било нещастен случай? — Умът й трескаво щракаше. Ясно защо полицията иска да говори с нея.
— Не знам. Не дават подобна информация. Поне засега не — каза Спенсър. — Но имат много въпроси. Намерили са изоставения му пикап на паркинг близо до летището, но твърде далеч от тялото. Проверили са го за отпечатъци и ми сервираха някакво име. Чакай, имам го записано някъде. — Аби чуваше как рови по бюрото си. — Ето го. Стенли Залцман. Звучи ли ти познато?
— Не.
— Той е продуцент в една от филмовите студии. Ченгетата се мъчат да разберат какво търсят отпечатъците му в пи — капа на Джоуи.
— О, господи! — притисна ръка до челото си Аби. Мигрената не й мърдаше.
— Искаш ли да се върнеш? — попита Спенсър.
Ако се върнеше в Сиатъл, не се знаеше кога или дали въобще ще може да напусне. Репортерът Томпсън щеше със сигурност да я чака. А разбереше ли, че ще я разпитват в следствие за убийство, подозренията му щяха да се засилят. Полицията не би могла да я подозира сериозно. Тя имаше алиби. Беше на тринайсет хиляди метра височина, в самолета между Ню Йорк и Западното крайбрежие, когато Тереза е била убита. Беше убедена, че го е извършил Джоуи.
— Сигурни ли са за Джоуи? Че е бил в Лос Анджелис? — попита тя.
— Санфилипо не беше много словоохотлив по въпроса — отвърна Морган. — Но разпитваше за парите, които си дала на Чарли.
— Значи мисли, че двете са свързани? Убийството на Тереза и парите?
— Трябва да признаеш, че един подозрителен човек би видял някаква връзка — прекъсна я Морган. — Приятелката ти е убита. Изведнъж се оказва, че имаш пари да си платиш дълговете. После ти изчезваш.
— Ако Чарли не му беше казал за парите…
— Струва ми се, че не е той — каза Морган. — Вероятно е разбрал при финансовата проверка.
— В такъв случай скоро ще открие и останалото. — Аби имаше предвид шестстотинте хиляди долара, които Спенсър бе внесъл на нейно име след подписване на договора. Това беше авансът за книгата. А също и всичко друго, постъпило в сметката й по-късно. — Ако разбере за тия пари, ще се вдигне голям шум — продължи тя.
— Права си — съгласи се Спенсър. — Ще реши, че са от наркотици, и ще започне да те търси в Колумбия. Откъде иначе толкова мангизи?
— Да. — Тя бе изтеглила и последните си две хиляди долара, след като бе платила самолетния си билет и бе закрила старата си сметка.
— Използвала ли си кредитни карти? — попита той.
— Забрави ли, че нямам? — напомни му шеговито тя. За пръв път в живота й това се оказваше плюс. Ченгетата нямаше как да я проследят.
— Ще им отнеме известно време, докато открият новата сметка. Трябва да знаят в коя банка е. Нали не си писала още чекове с нея?
— Не, още не.
— Добре. Недей.
— Скоро ще ми трябват пари — каза Аби. — Освен това колкото по-дълго ме няма, толкова по-лошо става.
— Не се притеснявай засега. Ще ти изпратя пари на острова. Как се казва градът там?