Аби стрелна Джак с поглед и се запита какво ли е казал на Хенри за малката им сделка. Джак сви рамене. Като бито куче. Знаеше, че ще го обсипят с упреци по-късно.
— Да, да. И Джак има такива амбиции — продължи Хен ри. — Казах му да се откаже. Да бъде реалист. Че всичко е вече в миналото. Но, уви, Джак не знае какво значи думата „реалист“.
— Наистина ли? — изненада се Аби.
— О, да. Преследва мечтата си, откакто…
— Достатъчно — прекъсна го рязко Джак.
— Защо, искам да чуя още нещо — почти се разсърди Аби.
— Кой съм аз, че да преча на нечии мечти? — усмихна се многозначително Хенри. — Дори му предложих и работа тук, но той не ще да приеме.
— Не обичам така наречената семейственост — сви презрително устни Джак.
— Я стига, семейственост има, когато назначаваш само роднини. Дал съм им работа на всичките. Защо да не направя нещо и за един приятел? Помисли си само, можем да обикаляме света, да сваляме мацки и да пием.
— Това можеш да го правиш и в избата си — заяви Джак.
— Дестилационен завод, ако обичаш — обиди се Хенри. — Както и да е, да видим какво сме свършили дотук. Намерих ви чудесно местенце в Сейнт Кроа — обърна се той към Аби. — Сигурен съм, че ще ви хареса. Много тихо. Много усамотено. Теди Кенеди наема една от къщите наблизо за Коледа. Но за вас съм избрал нещо по-скромно.
Аби се запита колко ли струва то.
— А колко време ще останете при нас?
— Два дни — каза Джак. — Летим вдругиден следобед.
— Глупости! — избухна Хенри. — Разбира се, че ще останете повече.
— Бих искала да можеше, но имаме срокове — обади се Аби. — Трябва незабавно да започнем работа.
— Ах, тази работа! — възкликна Хенри. — Не можем да се отървем от нея. Тя е нашето проклятие. Аз самият сутринта заминавам за Европа. Но вие можете да останете. Чувствайте се като у дома си.
— Трябва да вървим, приятелю — каза Джак.
Хенри кимна с разбиране.
— Добре. Но няма да летите с ония малки самолетчета. Толкова са неудобни. Бих ви дал моя „Гълфстрийм“, но отивам с него в Лондон. Вие ще вземете „Изабела“. — Той посочи яхтата, закотвена в залива. — Вече съм дал инструкции на капитана и екипажа. А докато сте на острова, Зийк и колата са на ваше разположение. — Хенри явно беше човек, на когото не можеше да се отказва. Джак сви примирено рамене. — Имам още малко работа и после ще вечеряме. А, да не забравя — обърна се към него Хенри. — Ето ти ключа от къщата. И това е за теб, пристигна по обяд. — Той бръкна в чекмеджето и извади пакет, който много приличаше на оня, който Джак бе оставил в куриерската служба до летището предишния ден.
24
Откак ченгето бе дошло в кантората му, Чарли Чандлис умираше от любопитство. Беше разбрал, че Аби е намерила пари. Но не знаеше откъде и колко. Мислеше, че познава бившата си съпруга, но епизодът с кредитната карта му бе подсказал, че греши. Жената, за която се бе оженил, никога нямаше да има наглостта да открадне кредитната му карта или пък да я използва.
Видимо не беше много ядосан. Но отвътре кипеше от гняв. Аби се бе отнесла с него като с глупак и това не му харесваше. Имаше и друга причина. Мисълта, че тя е започнала нещо ново, при това леко съмнително, му действаше неочаквано възбуждащо. Чарли не знаеше как би постъпил, ако я срещнеше внезапно. И това го възбуждаше още повече.
Миналата седмица му бе хрумнало, че при развода Аби сигурно е скрила някои свои приходи, които би трябвало да се третират като обща собственост. Причината за подозренията му бе, че той самият постъпи така — укри около осемнайсет хиляди долара от необявени хонорари. Само не можеше да разбере защо е платила обратно шестте хиляди долара за кредитната му карта. Но след като имаше тия пари, значи имаше и още.
Като адвокат тя не печелеше кой знае колко. През повечето време беше на заплата. Може пък да беше получила някой тлъст хонорар за голямо дело. Адвокатите не разчитаха на ежедневните постъпления. Ударите се правеха при постигането на извънсъдебни споразумения или спечелването на шумни процеси. Тогава можеше да се стигне до шестцифрен хонорар.
Чарли беше изправен пред проблема как да разбере какво се е случило. Някъде трябваше да съществува банкова сметка. Но банките не обичаха да дават информация. Ако името ти фигурира на сметката, ще ти кажат какво има в нея. В противен случай мълчат като риби. Ако имаш чек, платим от тази сметка, ще ти кажат само дали има достатъчно средства за изплащането му. Чарли знаеше, че в случая с кредитната карта средствата са достатъчно. Компанията, издала картата му, бе осребрила чека.