— Около десет преки — каза Джак.
Те свиха по тясна уличка, където не минаваха коли. Във входовете бяха захвърлени детски играчки. Изведнъж отнякъде се появиха три фигури. Джак я стисна за лакътя и посочи мъжа в средата. Непознатият държеше в дясната си ръка нещо късо и дебело. Приличаше на палка. Оказа се желязна тръба.
Джак светкавично огледа терена. Вратите на къщите бяха затворени. По прозорците имаше железни решетки. Трябваше да отстъпят. По тактически съображения. Бяха направили няколко крачки, когато осъзнаха, че два мъже им препречват пътя и отзад. Бяха същите, които ги следяха още откакто бяха напуснали крепостта. Отстъплението ставаше невъзможно.
— Какво искат?
— Часовниците, портфейлите и всичко, което пожелаят.
Така си мисля — отвърна Джак.
— Да им ги дадем. — Аби понечи да свали часовника от ръката си.
— Не бързай да даваш и моя — предупреди я Джак.
— Ти си луд. Дай им го.
— Платил съм доста пари за него. Освен това — заяви Джак, — ако се предадем твърде лесно, можем да подхраним разни погрешни очаквания. Не се знае какво още може да поискат.
Мъжете се приближиха от двата края на уличката. Джак блъсна Аби към един вход, където поне бе защитена от три страни, и застана пред нея, закривайки я с тялото си.
— Каквото и да стане, стой зад мен — прошепна той.
— Не ставай глупак. Ако им дадем каквото искат, няма да ни направят нищо лошо.
— На теория е така — съгласи се Джак. — Какво пък, мен няма да искат да ме изнасилят.
Тя се взря изумено в тила му, после бавно закопча часовника си. Петимата се доближаваха бавно, като глутница чакали, докато най-накрая не застанаха в полукръг около тях. Единият каза нещо на испански и всички избухнаха в смях.
Джак също се насили да се усмихне.
— Говориш ли испански? — попита я той.
— Малко — кимна зад гърба му Аби.
— Е, сега е времето да го практикуваш.
— Cómo está usted? — запита тя мъжа с тръбата в ръка. Той се ухили. В устата му липсваха доста зъби. Явно беше водачът.
— O, muy bien — каза той. — Muy bien. Y usted?
— Bien — опита се да се усмихне и Аби, като че ли си вярваше, макар че краката й трепереха. Да, бяха добре, просто отлично.
Мъжете избухнаха в смях.
— No. No. Usted no esta bien. Te voy a robar.
— Казва, че не сме добре — поясни Аби. — Казва, че ще ни ограбят.
Мъжът с тръбата махна с пръст, сякаш искаше да каже: ела тук. Джак й прошепна да не мърда от мястото си и изрева:
— Да ти го начукам!
По погледала беззъбия Аби разбра, че не му е за пръв път да чува такива неща.
— О, не, сеньор, аз смятам да чукам, но не вас — проговори той изведнъж на английски. — Дайте ми портфейла и часовника си и изчезвайте.
— Дай им ги и да вървим — обади се Аби.
— Кой е казал нещо за тебе, маце? — огледа я похотливо мъжът с тръбата. — Ти ще поостанеш малко с нас. Как се казваше на английски? — затърси думата той. — Да се позабавляваме.
— Още ли искаш да му дам часовника и портфейла си? — попита Джак.
— Май не бях права — съгласи се кротко Аби.
— Искаш ли го? — посочи часовника си Джак. Беззъбият се ухили. — Твой е. Ела да си го вземеш.
Усмивката изчезна от лицето на непознатия. Той замахна с тръбата и направи крачка напред. Другите също пристъпиха. Един от тях извади изпод ризата си нож и натисна копчето. Десетсантиметровото острие проблесна в мрака.
Бяха заобиколили Джак в полукръг, чиито краища опираха в стените на къщите. Аби се гушеше зад гърба му и трескаво се оглеждаше за нещо, което би могла да използва за защита. Уви, не виждаше нищо.
Джак също направи една крачка и те отстъпиха. Аби изведнъж се оказа сама във входа, като зайче в клопка. Единият от мъжете в края на дъгата видя това и посегна към нея. С едно плавно движение, без дори да поглежда, Джак замахна с крак и го удари точно под коляното. Аби чу изхрущяването на костта. Мъжът изкрещя от болка и се преви. В същия миг Джак го ритна право в лицето и го просна по гръб на паважа. Главата му се удари с трясък, от устата му потече кръв. Повече не помръдна. Един по-малко.
Това светкавично развитие на нещата оказа смесен ефект върху останалите. Един се дръпна назад. Водачът замахна с тръбата, но не улучи. Джак явно заслужаваше повече уважение, но не биваше и да се губи лице пред групата.
Мъжът, който се бе дръпнал, заговори бързо на испански и замаха с ръце. Аби не разбра всичко, но жестовете му бяха достатъчно красноречиви. Настояваше да бягат. Тези туристи се бяха оказали прекалено голяма хапка за тях.
Водачът изкрещя нещо окуражително. По лицата на останалите се изписа мрачна решителност. Макар и неохотно, те застанаха отново в полукръг. Водачът се втурна напред. Джак улови ръката му и със светкавично движение я удари в коляното си. Аби чу някакво изхрущяване и осъзна, че Джак току-що е счупил ръката на нападателя, който изрева и изпусна тръбата. Тя падна с трясък на паважа и ехото отекна в стените.