— Това вече е интересен въпрос — завъртя се Джак и насочи показалеца си към нея, сякаш се бе натъкнала на важно откритие. — Установих, че е най-сигурно да се изпращат пратките до по-оживени места, големи градове, където има много движение. И винаги с надпис „спешно“. Доставка през нощта. Така куриерските служби натискат митниците.
Аби го погледна озадачено. Джак наистина бе обмислил всичко по своя си уникален начин. И е горд със себе си, помисли си тя, както момченце, което е пръцнало в клас. Само че в тоя случай нарушаваше поне няколко федерални закона.
— Предполагам, че използват кучета за наркотици — каза й той. — И пускат на рентгена по няколко пратки. Случайно подбрани. Значи имаш големи шансове.
— Поел си сериозен риск — укори го Аби.
— Животът е пълен с рискове. Пресичаш улицата…
— Знам — прекъсна го Аби. — И те блъска кола.
— Исках да кажа, че може да те нападнат. — Той вдигна ръка и се вгледа в драскотините под лакътя си.
— Тази тук изглежда дълбока — възкликна Аби при вида на раната от вътрешната страна на ръката му. Явно, че кръвта по ризата му не беше само чужда. — Чакай да видя какво ще намеря.
Тя влезе в банята, която приличаше повече на луксозна спалня с кристалните си огледала и златните кранове. Зад летящите врати имаше и римска вана. Аби зарови в чекмеджетата и накрая откри бинт и лейкопласт. Тя намокри една хавлиена кърпа и се върна при Джак. Гол до кръста, той разглеждаше внимателно охлузеното си коляно.
Бронзовото му тяло беше мускулесто и стегнато. Имаше и белези. Аби си спомни допира му, когато стреляха в двора му. Не можеше да го забрави, твърдото тяло, нежните ръце и дрезгавия шепот в ухото й. Южняшкият му акцент бе едва доловим, но придаваше екзотична нотка на гласа му.
Тя си спомни как пръстите му обгръщаха нейните. Имаше нещо в него. При всичкото му перчене и демонстриран цинизъм притежаваше някаква мекота, някакво момчешко очарование. Долавяше ги в блясъка на очите му, в начина, по който накланяше глава, когато я гледаше, в белозъбата му усмивка на фона на мургавото му лице.
Аби усещаше, че е привлечена от него. Но и се страхуваше. Макар че не беше сигурна точно от какво. До този момент Джак се бе държал като идеалния джентълмен. Не се бе натрапвал. И сега, в този миг, чакаше тя да даде някакъв знак, да каже „да“.
Аби започна да почиства раната на ръката му. Мигът отмина.
— Тъй като вече споделяме най-интимни неща, кога ще ми разкажеш за какво става дума в продължението? — попита Джак.
— Когато му дойде времето.
— И кога ще бъде това?
— Когато аз реша. Скоро.
— Кога ще го завършиш?
— Когато го завърша. — Аби го погледна с досада.
— Точно това харесвам в теб — възкликна Джак. — Твоята откровеност и желание да споделяш.
— Тогава защо питаш?
— Защото и двамата знаем, че ще ме натискат точно за него.
— Кой?
— Карла и Бертоли. Когато пристигна в Ню Йорк. Ще искат да знаят как напредвам.
— Те нямат правата за новата книга.
— Но имат опция.
— Кажи им, че работата върви добре — каза Аби.
— Може да искат нещо повече.
— Кажи им, че работата върви много добре — усмихна се Аби и Джак се закиска.
— Убеден съм, че Карла ще е много щастлива от подобен отговор.
— Послушай ме, не е необходимо да говориш за продължението — стана сериозна Аби.
— И защо не?
— Поради същата причина, поради която куриерските фирми не гледат в пратките си — усмихна се лукаво тя. — Сигурна съм, че ще успееш да ги държиш на разстояние. Освен това, ако им кажем нещо, веднага ще поискат още. Ще разнищят сюжета по време на вечерята. Докато привършите с десерта, ще са сменили заглавието поне три пъти, ще са прибавили четирима нови герои и ще ти предложат да включиш една вилица в действието, защото вече имат подходяща илюстрация за корицата. Накрая ще заявят, че имат права върху книгата, защото са работили по нея.
— Както кажеш. Книгата си е твоя — заяви примирено Джак.
— Не им казвай това.
— Забравих. Книгата е моя.
— Точно това и трябва да им кажеш. И нищо повече.
Аби не вярваше на Карла и на Бертоли. Но не вярваше и на Джак. Колкото по-малко знаеше той за продължението, толкова по-добре. Така щеше да го контролира по-лесно, ако почнеше да създава проблеми.
— И за какво според теб ще трябва да си говорим? — попита Джак.
— Разкажи им как си намушкал един бандит в Сан Хуан. Ще изпаднат във възторг.
— Беше случайно.
— Точно така — кимна Аби. — Пуерториканецът падна сам върху ножа си. Бертоли би трябвало да го разбере, нали знае какъв е животът в джунглата на бизнеса.
— Ау! — изохка Джак и дръпна ръката си. — Какво правиш?