— Почиствам раната.
— Да, ама това май ти доставя прекалено голямо удоволствие — вдигна ръката си той и огледа раната. После присви очи и я изгледа уж сърдито.
— Ако не ти харесва, не трябва да се биеш с непознати на улицата — засмя се доволно Аби.
— Нима имах избор? — изрече бавно той. Погледите им се срещнаха.
— Можеше да им дадеш каквото искаха — заяви Аби.
— Доколкото си спомням, искаха теб. — Нещо в погледа й подсказа на Джак, че тя едва сега осъзнава, че той й е спасил живота.
— Предполагам, че трябва да ти благодаря. — Очите му не се откъсваха от полуотворените й влажни устни. Между двама им протече електричество.
— Няма защо. Освен това те искаха часовника ми. — Погледите им се кръстосаха. Въздухът трептеше. Очите на Аби казаха „да“ и устните им се срещнаха.
Джак се отпусна на леглото и я притегли към себе си. Тя притисна лице в гърдите му, после вдигна очи.
— И тук са те порязали — каза и докосна някакъв белег на бедрото му.
Той обгърна с дланта си пръстите й и притегли ръката й нагоре, към стомаха си. Тялото му потрепера от допира й.
— Това е стара работа — отвърна той, обгърна лицето й с две ръце и я целуна нежно.
— Стара работа — повтори в унес Аби.
— Стана при едно гмуркане. — Зъбите му се впиха в устните й, връхчето на езика му докосна нейния и това бяха последните думи, които тя чу, преди да потънат в море ласки.
27
Първо провери на компютъра в местната книжарница. Прегледа каталога, включващ почти всички издадени книги през последните, пет години. Бяха подредени по заглавия и по автори. Морган провери на две имена: Джак Джърмейн и Келън Рейд. Не откри нищо.
Спенсър Морган започваше да се тревожи. Беше влюбен в Аби, а тя май не забелязваше. Сега беше заминала накрай света с човек, когото не познаваше и който, ако можеше да се вярва на Алвин Къмингс, бе прекарал доста години в армията, промъквайки се като змия из разни реки, за да убива хора.
Когато нещо го притесняваше, Морган можеше да бъде много упорит. А сега беше притеснен. Имаше някакво предчувствие, нещо човъркаше подсъзнанието му и не му позволяваше да заспи нощем.
Откакто Аби му беше казала за паспорта на името на Келън Рейд, нямаше мира. Неутолимото желание на Джак да види издадени книгите си, граничещо почти с маниакалност, и начинът, по който се бе натресъл на Аби, караха Морган да се пита дали този човек не е използвал името за нещо друго.
Спенсър отиде в общинската библиотека. Откри една книга, която обясняваше произхода и значението на много имена. Келън беше келтско име и означаваше воин. Рейд определено си значеше набег, нападение. Взети заедно, името и презимето много приличаха на псевдоним на човек, претендиращ да пише военна проза.
В библиотечния каталог нямаше нищо на това име. Но библиотекарката му каза, че обществените библиотеки, дори големите, не разполагат с копия от всички издадени книги. Особено пък от развлекателната литература. Просто нямало достатъчно място.
Той се върна в кантората и набра номера, който му бе дала библиотекарката. Минаха няколко дни, преди да се обадят с отговор. Били открили нещо. Морган не беше сигурен какво точно, но обаждането бе достатъчно да го накара да пропусне обяда си и да хукне пеша през най-оживената част на града.
Книжарничката беше съвсем малка и се бе специализирала в редки издания и антикварни книги. Ако нещо го нямаше по лавиците, то поне можеха да кажат къде да се намери. Принадлежеше към национална верига от антикварни книжарници и ако клиентът желаеше нещо, можеше да направи поръчка. След седмица, месец или година тя щеше да бъде изпълнена.
Шансовете бяха минимални, но Морган беше комарджия по душа. Знаеше, че успехът ще го възнагради за всички усилия. За подобно нещо един адвокат даваше мило и драго в края на процеса — това беше последното доказателство, което да потвърди, че противникът ти е изнасилвач на деца. Ако изсипеш такава мръсотия пред съдебните заседатели, със сигурност ще спечелиш делото. Само че в случая Аби представляваше съдебните заседатели.
Спенсър Морган беше сериозно разтревожен. За печен адвокат и човек, който познава издателския бранш откъм лошата му страна, Аби се бе оказала прекалено доверчива. Беше повярвала на Джак. Като че ли я бе омагьосал. Нещо в този човек не се харесваше — на Морган. Може би привлекателната му външност или пък острият език. Прекалено остър, за да е по вкуса му. Джак просто не беше подходящият мъж за Аби. Интуицията на Морган беше безпогрешна. Затова развитието на нещата не му харесваше. На няколко пъти в телефонните им разговори Аби бе споменала, че обсъжда работата си с Джак. Все повече се обръщаше към него за помощ. Рано или късно щеше да му се довери. За Морган това предвещаваше само проблеми. Не биваше да я оставя Да заминава за островите, особено пък с Джак.