— Как мислите вие, Фостер, не е ли странно, че Георг Лейман е избягал със своето изобретение скоро след Шмидт?
Роберт Фостер принципно нямаше свое мнение. Преди десет години като незначителен служащ той си изписа за два долара книгата „Как да направим кариера и да си спечелим приятели“. Дълбоко жизнените тезиси на тази книга решиха неговата по-нататъшна съдба. Действувайки точно по назубрените двеста и двадесет правила, от които седемдесет и осем гласяха винаги и за всичко да имаме само мнението на своя господар, Фостер се издигна удивително бързо. Похарчените за книжката два долара плюс пощенската марка се отплатиха с баснословни проценти.
— Бягството на Шмидт не остана, разбира се, тайна. Вероятно това е подбудило и Лейман — изказа се Фостер.
— И аз така мисля — кимна Добс.
Всичко изглежда бе правилно. Ако малката сделка с Лейман сполучеше, тогава Франк П. Добс можеше да плюе на разпространяването на американската култура в Европа и да се заеме с по-спокойна и доходна работа в своя роден Детройт.
Добс натисна копчето и бронзовата девица се отзова:
— Слушам, мистър Добс.
— Изпратете тук Перкинс.
— Веднага, мистър Добс.
В кабинета се появи Джим Перкинс. Той работеше при мистър Добс като пътуващ агент по разпространение на електрически уреди, продавайки на наивните немци електрически самобръсначки, театрални електрически ветрила, електрозапалки и електрически гърбочесала. В случай на необходимост той изпълняваше ролята на личен съветник на Добс по техническите въпроси, особено ако се засягаха секретни работи, които не биваше да се разкриват на странични специалисти.
— Перкинс — произнесе Добс с властен глас и погледна нисичкия човек, който като топчица се беше дотърколил до масата на господаря, — днес имаме за вас особена работа.
— Нов електроапарат? — Перкинс още повече ококори своите рачешки очички.
— Нещо от този род. Това, което днес ще видите и чуете, трябва да остане абсолютна тайна. Ясно ли е?
— Абсолютна тайна — повтори Перкинс с шепот.
— Слушали ли сте за кълбестата мълния?
— Разбира се, мистър Добс.
— Това разпространено нещо ли е?
— Много рядко, мистър Добс. До ден днешен никой не знае как се образува. Това е мълния с много миролюбиви наклонности, мистър Добс.
— Какво! Няма ли да ми кажете още, че е червена?
— Бяла е, мистър Добс! Понякога малко розова. А миролюбива е за това, че понякога само уплашва и отлетява.
— Не дрънкайте! Аз искам да зная що за нещо е тази кълбеста мълния.
— Това още никой не знае, мистър Добс. Моята леля в тридесет и втора година видяла кълбеста мълния със собствените си очи. Това било нажежено кълбо, приблизително колкото футболна топка. То се търколило надолу в комина. Леля стояла до печката и печела банички, когато кълбото изскочило от вратата на печката и мълнията паднала на пода. После тя се търколила в бюфета, счупила две чинии, отишла зад паравана, изхвърлила на масата дюшека от кревата, потъркаляла се малко между одеялата, накрая излетяла през прозореца и разбила на трески растящия в съседния двор двестагодишен дъб.
— На трески? А повече вреди не направила?
— Леля от страх изтървала баничките в помийното ведро. Това било голяма загуба. Тогава времената били тежки, мистър Добс.
— А вие не сте ли чели тези глупости в някоя книжка, Перкинс? — попита Добс подозрително.
Джим Перкинс направи оскърбена физиономия.
— Мистър Добс, за това писаха по него време всички вестници. Парчетата от чиниите и сега се намират в нашия градски музей, тях вече колко години ги продават за спомен на посетителите. За сметка на тези парчета се храни пазачът на музея. И аз имам няколко парчета в къщи. Ако искате…
Добс махна с ръка и го посъветва:
— Продавайте ги на немците.
— Няма да вървят. Немците предпочитат повече стоки, които се ядат, мистър Добс.
— Млъкнете, Перкинс, и слушайте. Вчера дойде тук един човек от… но все едно откъде се е явил. Казваше се…
— Лейман — подсказа Фостер и загаси цигарата върху тока на обувките си.
— Вярно, Лейман. Този тип иска да ни продаде един апарат, с който може изкуствено да се създава кълбеста мълния и после да се управлява по собствено желание. Какво мислите вие за това, Перкинс?
— Великолепно! Великолепно!
— Питам за вашето мнение: дали Лейман е просто аферист, или от това може да излезе нещо?
— Трудно е да се каже, мистър Добс. Принципно, разбира се, всичко може да стане. Електричеството крие хиляди възможности.
— Страната на хилядите възможности — това е Америка, Перкинс. С една дума, вие мислите, че за работата си струва да се заемем?