— Всъщност, госпожо, означава „с кралско потекло“ или „с благороден произход“ — намеси се Том. — Извинете, но ще тръгваме. Момичето изгуби майка си днес.
— Всички изгубихме по някой скъп за нас човек, нали, Алис? — рече пълната жена, без да погледне Том. Закрачи редом с девойката, фризираните й къдрици се полюшваха при всяка крачка. Клей забеляза, че Алис гледа непознатата със смесица от смущение и интерес. Хората около тях се тътреха с клюмнали глави като безплътни привидения, блуждаещи в мрака. Той се огледа, ала отново не видя нито един тийнейджър освен Алис. Нямаше подрастващи, защото повечето от тях имаха мобилни телефони — като Русокосата фея пред камиона за сладолед. Или като собствения му син, който имаше червен „Некстел“ с мелодия от „Клубът на чудовищата“ и майка учителка, която можеше да бъде при него, но можеше и да бъде навсякъде дру…
„Престани. Не пускай шибалия плъх от клетката. Той не може да прави нищо друго, освен да снове насам-натам, да хапе и да си гони опашката.“ Междувременно пълната жена не спираше да говори:
— Да, милинка, всички изгубихме скъпи за нас хора, защото това е времето на великото Изпитание. Всичко е написано тук, в Откровението на Свети Йоан. — Тя вдигна книгата, която държеше, и естествено това се оказа Библията. В този момент Клей осъзна на какво се дължеше блясъкът зад очилата на непознатата. Погледът й издаваше не симпатия към момичето, а лудост.
— О, това ли било? — попита Том. — Значи край на хазартните игри. — Въпреки ироничния му тон Клей почувства в гласа му смесица от отвращение (от самия себе си, задето бе допуснал тази жена толкова близо до тях) и смътна тревога.
Дебелата жена отново се престори, че не го чува; взорът й беше прикован в Алис и нямаше кой да й попречи. Полицаите (ако изобщо бяха останали полицаи) бяха заети с друго. Единствените хора наоколо бяха шокираните бежанци, които не даваха и пет пари за някаква дебелана със скъпарска фризура.
— Вокалът на безумието бе излян върху мозъците на грешниците и градът на греха бе изгорен от пречистващата факла на Йе-е-е-хо-ва-а-а! — извика лудата. Клей едва сега обърна внимание, че беше с червено червило, а зъбите й бяха прекалено равни, което означаваше, че са изкуствени. — Сега съзирате непокаялите се бълхи, личинките и гадините, които напускат разкъсания търбух на…
Алис притисна длани към ушите си.
— Накарайте я да млъкне! — извика тя, ала зовът й беше като глас в пустиня — сломените обитатели на някогашния Бостън продължиха да се тътрят напред и само неколцина й хвърлиха празни погледи, преди да се обърнат отново към тъмнината, зад която се надяваха да открият Ню Хампшир.
Пълната дама започна да се поти. Очите й пламтяха, неистово размахваше Библията, фризираните й къдрици се тресяха като живи.
— Смири се, момиче, и чуй Божието слово, преди тези мъже да те отклонят от правия път и да се съвкупят с теб пред отворените порти на ада! „Ибо видях в небето голяма звезда, що гореше като светило, и името й беше Покруса. И тези, които я следваха, бяха следовници на Луцифер, и всички те пропаднаха в адската пещ на…“
Клей я удари. В последния момент възпря ръката си, но въпреки това ударът беше доста силен, защото дори рамото му потрепери. Юмрукът му се стовари върху челюстта на жената и очилата й отскочиха, но след секунда кацнаха обратно на мястото си. Очите й се завъртяха в орбитите си, коленете й потрепериха, тя се олюля и изпусна Библията. Въпреки че изглеждаше потресена и изплашена, Алис протегна ръце и улови книгата, преди да е паднала на земята. В същото време Том Маккорт хвана жената под мишниците. Ударът и последвалата намеса на девойката и мустакатия бяха тъй синхронизирани, че сякаш бяха репетирани.
Клей изведнъж се почувства зле, задето е постъпил така с дебеланата. Не можеше да каже защо това бе по-лошо от хищната Русокоса фея, бизнесмена с касапския нож или обесения Рикарди, но се чувстваше отвратително. Да, бе изритал умопобъркания бизнесмен, Том — също, ала лудостта на мъжа с касапския нож беше различна. Дебелата дама със скъпата фризура просто бе…
— Господи! — промълви Клей. — Тя бе просто една откачалка, а пък аз я ударих.
Ръцете му се разтрепериха.
— Тя тормозеше едно младо момиче, което е изгубило майка си — рече Том и художникът осъзна, че приятелят му не се опитва да го успокои, а говори с хладен и безпристрастен тон. — Постъпи точно както трябваше. Освен това религиозните фанатички са ужасно издръжливи. Гледай — вече се свестява. Помогни ми да я пренесем на безопасно място.