Анжолрас остави непреградена улица Мондетур от едната страна, за да запазят връзка с града и евентуален изход.
Вътрешността на барикадата представляваше неправилен четириъгълник, затворен от всички страни, в който се вдаваше кръчмата. Всички къщи около нея бяха обитавани, но плътно залостени от мазето до тавана.
След като построиха барикадите, въстаниците изнесоха една маса. Курфейрак се качи на нея. Анжолрас донесе едно сандъче и Курфейрак започна да раздава на всеки по тридесет патрона. Тревожният звън на камбаната на Сен-Мери все още кънтеше. Напълниха пушките и карабините, без да бързат, строги и тържествени. Анжолрас постави три патрула извън барикадата.
После, след като определиха местата на всеки, сами в страшните, занемели улици, обгърнати от нарастващите сенки на припадналия здрач, трагично уединени и изпълнени с решителност, те зачакаха с оръжие в ръка.
ГЛАВА XXXIII
ПРИСЪЕДИНИЛИЯТ СЕ ПО ПЪТЯ МЪЖ
Нощта се спусна, а още нищо не се случваше. Този отдих, който траеше вече прекалено дълго, предвещаваше, че правителството се бави нарочно, за да организира силите си. Петдесетината защитници на барикадата очакваха шестдесет хиляди души.
В това време Гаврош беше много зает, но с нещо съвсем друго. Присъединилият се по пътя към шествието мъж беше влязъл преди малко в кръчмата и беше седнал на най-тъмната маса. При разпределянето на оръжието му се беше паднала войнишка пушка голям калибър, която той държеше между коленете си. Улисан досега в толкова „забавни“ неща, Гаврош не го беше забелязал. Но сега той почна замислено да обикаля около него и по детското му лице се сменяха гримаси на възрастен мъж, които означаваха: „Ами! Не може да бъде! Бълнувам… Дали пък наистина това е…“
Той беше едно след друго изненадан, колебаещ се, сигурен и смаян. Инстинктът му душеше, умът му работеше. Анжолрас го заговори в разгара на колебанията му.
— Ти си дребничък. Няма да те забележат. Излез от барикадата, пообиколи улиците и се върни да ми кажеш какво става.
Гаврош се изпъчи.
— Както виждаш, и малките ги бива за нещо! Веднага отивам. А между другото доверявайте се повече на дребните, отколкото на едрите. Виждаш ли оня там дългун?
— Е, какво?
— Той е ченге.
— Сигурен ли си?
— Преди две седмици ме смъкна за ухото от парапета на Кралския мост, където се бях качил да подишам чист въздух.
Анжолрас бързо се отдалечи от детето и прошепна нещо на един работник. Той излезе от кръчмата и почти веднага се върна с още трима други. Те застанаха зад непознатия мъж. Тогава Анжолрас се приближи до него и го попита:
— Кой сте вие?
Мъжът трепна.
— Полицай ли сте?
— Аз съм представител на властта — отвърна той с високомерен и важен тон, без сянка от уплаха.
— Името ви?
— Жавер.
Четиримата мъже го сграбчиха, повалиха го на земята и го претърсиха. Наистина намериха у него червено картонче с герба на Франция и надписа: „Надзор и бдителност“ от едната страна и името на приносителя от другата: „Жавер, полицейски инспектор, петдесет и две годишен,“
Гаврош, който изчака развоя на драмата, се приближи до Жавер и му каза:
— Ето как котката улови мишката.
Привързаха Жавер за стълба пред къщата.
— Шпионин — каза Анжолрас на другите, а после се обърна към него: — Ще ви разстреляме две минути, преди да падне барикадата.
— Защо не веднага?
— Защото пестим барута.
— Тогава довършете ме с нож!
— Шпионино — отвърна Анжолрас, — ние сме съдници, не убийци.
Преди да отиде да изпълни задачата си, Гаврош каза на Анжолрас:
— Добре, че се сетих. Трябва да ми дадете пушката му. Музикантът за вас, а кларинетът за мене.
Момченцето отдаде чест и весело се провря през пролуката на голямата барикада.
ГЛАВА XXXIV
ОТ УЛИЦА ПЛЮМЕ ДО КВАРТАЛ СЕН-ДЬОНИ
Гласът, който ’призова Мариус да отиде на барикадата на улица Шаврьори, му се стори глас на съдбата. Той искаше да умре и ето че му се представяше удобен случай.
Той закрачи бързо, Беше въоръжен по случайност, защото двата пистолета на Жавер бяха у него. Той прекоси богатите квартали на града. Магазините бяха отворени, в сладкарниците поднасяха сладолед, сновяха минувачи, търговците разговаряха по тротоарите, минаваха пощенски коли. На площада пред Пале Роял имаше кавалеристи.