Явно беше, че пред тях стои Жан Валжан. Всички присъстващи разбраха простата и възхитителна история на този човек, който се предаваше на правосъдието, за да не бъде осъден друг човек вместо него.
— Не искам повече да безпокоя съда — поде Жан Валжан. — Щом не ме арестувате, ще си отида. И без това имам много неща за уреждане. Знаете къде съм, ако пожелаете да ме арестувате.
И той се отправи към изхода. Никой не вдигна глас, никой не протегна ръка, за да го спре.
ГЛАВА XXXIV
В КАКВО ОГЛЕДАЛО ВИЖДА КОСИТЕ СИ ГОСПОДИН МАДЛЕН
Разсъмваше се. Фантин беше прекарала трескава безсънна нощ, но изпълнена с радостни картини. Призори заспа. Сестра Симплиция бдеше над нея. Изведнъж тя извърна глава и възкликна тихо. Пред нея бе застанал господин Мадлен. Той беше влязъл съвсем безшумно:
Тя му каза, че Фантин е заспала с илюзията, че господин кметът е отишъл в Монфермей да доведе детето й.
— Добре сте сторили, че не сте я разбудили — каза господин Мадлен, но по изражението му сестра Симплиция разбра, че той не идва оттам.
Междувременно в стаята се развидели напълно. Сестрата вдигна очи към лицето на господин Мадлен.
— Боже мой! — възкликна тя. — Какво ви се е случило, господине? Косите ви са съвсем бели!
— Гледай ти! — промълви той съвсем безразлично.
— Мога ли да видя Фантин?
— Няма ли да доведете детето й?
— Непременно, но ще ми са нужни два, три дни.
— Ако не й се покажете през това време, тя няма да знае, че сте се върнали…
— Не, сестро, трябва да я видя. Може би няма да имам много време.
Господин Мадлен постоя неподвижен край леглото на Фантин. Тя внезапно отвори очи и го попита спокойно усмихната:
— Ами Козет?
ГЛАВА XXXV
ФАНТИН ЩАСТЛИВА
Непринуденото й запитване издаваше такова дълбоко доверие и сигурност, такава пълна липса на съмнение, че той не намери думи да й отговори. Тя беше самата радост.
— Знаех, че сте тук — продължи клетата майка. — Спях, но ви виждах. Но къде е Козет? Защо не я сложихте на леглото ми, за да я видя, щом се събудя?
За щастие в същия миг влезе лекарят и той се притече на помощ на господин Мадлен.
— Мило дете — успокойте се — каза й той. — Козет е тук.
Очите на Фантин се изпълниха със светлина. Тя сключи ръце в най-пламенна и покорна молба и извика:
— О, донесете ми я!
Трогателно майчино заблуждение! За нея Козет беше още детенце, което носят на ръце!
— Не веднага — прекъсна я лекарят. — Видът на детето ще ви развълнува и ще влоши състоянието ви.
Тя го прекъсна буйно:
— Вече съм здрава! Наистина, има ли ум тоя доктор! И таз добра! Искам да видя детенцето си!
— Виждате ли как се горещите. Докато състоянието ви е такова, няма да разреша да доведат детето ви. Не е достатъчно да го видите, трябва да живеете с него.
Майката наведе глава.
— Извинете, докторе. Никога по-рано не бих си позволила да говоря с такъв тон, но изживях толкова горчивини, че от време на време не зная какво говоря. Кълна ви се, няма да ми навреди, ако я видя. Не е ли естествено, че настоявам да ми я доведете? Ето, ще си лежа съвсем мирно и ще ми я доведете, нали?
После тя се обърна към господин Мадлен:
— Колко сте добър, че ми я доведохте. Кажете ми само как изглежда. Уви! Тя няма да ме познае! Сигурно ме е забравила през всичките тия години! Хареса ли ви дъщеричката ми, господин кмете? Нали е голяма хубавица? Не може ли да я зърна за миг? Нали сте кмет, само ако заповядате…
Той взе ръцете й в своите и й заговори кротко:
— Козет е хубава. Тя е много добре. Скоро ще я видите, само се успокойте. Вижте, пак се разкашляхте.
Фантин действително избухваше в конвулсивна кашлица почти при всяка дума.
Лекарят се оттегли. Фантин внезапно възкликна сред настъпилото мълчание:
— Чувам я! Божичко, чувам я!
И тя се заслуша очарована, притаила дъх.
Нечие дете играеше на двора. Подобни съвпадения се случват често. Те са сякаш част от тайнствените и злокобни драми, които разиграва съдбата.
— Ах! Козет е! Познавам я по гласа!
Детето се отдалечи така бързо, както бе дошло. Гласчето му заглъхна. Фантин помръкна. Но радостните мисли наново изплуваха в съзнанието й и тя започна да си мечтае гласно за бъдещите щастливи дни.
Внезапно млъкна и господин Мадлен вдигна глава към нея. Видът й го уплаши. Приповдигнала се леко, мъртвешки бледа, тя сякаш виждаше нещо чудовищно на другия край на стаята.
Той се обърна и видя Жавер.