ГЛАВА XXII
НАБЛЮДЕНИЯТА НА БАБИЧКАТА
Жан Валжан беше благоразумен и не излизаше никога денем. Разхождаше се само по здрач, като избираше страничните безлюдни алеи на булеварда. Най-често излизаше с Козет. Тя се оказа много жизнерадостно дете.
Бабичката готвеше, пазаруваше и оправяше стаята им.
Живееха скромно, като притеснени материално хора, макар че задоволяваха насъщните си нужди. Той все още носеше жълтия си редингот и старата си шапка. По улиците го вземаха за бедняк. Но срещнеше ли просяк, той скришом му пъхваше милостиня. Така се прочу в квартала като „милосърдния бедняк“.
Старицата, която му бе наела стаята, озлобена твар, чието главно занимание бе да дебне завистливо другите, наблюдаваше Жан Валжан, без той да подозира. Една сутрин любопитната сплетница забеляза, че Жан Валжан влиза в едно от необитаваните помещения. Тя го проследи и видя, че той разпори хастара на редингота си и измъкна оттам жълтеникава хартия. Бабичката с удивление различи банкнота от хиляда франка. Тя побегна силно уплашена.
Малко по-късно Жан Валжан я помоли, да развали банкнотата, като й обясни, че това било рентата му за шест месеца.
„Кога я получи? — помисли си бабичката. — Та нали излезе в шест часа вечерта, а банката по това време е затворена.“
Тя отиде да развали банкнотата и сподели наблюденията си с бакалина. Тази злополучна банкнота, умножена няколкократно от клюкарките в квартала, даде повод на какви ли не предположения.
През един от следващите дни, докато Жан Валжан режеше дърва в коридора по риза, а Козет го наблюдаваше, бабичката, сама в стаята, опипа редингота и й се стори, че вътре шумят сгънати хартии. Освен това в джобовете му тя откри голям портфейл, нож и — съмнителна подробност — няколко разноцветни перуки.
ГЛАВА XXIII
ИЗТЪРКУЛЕНАТА ПЕТФРАНКОВА МОНЕТА
Жан Валжан беше свикнал да дава милостиня на един просяк, който седеше върху плочата на изоставения кладенец близо до черквата „Сен-Медар“. Понякога дори го заговорваше.
Една вечер, когато минаваше оттам с Козет, той се приближи до него и пусна в ръката му обичайното петаче. Просякът внезапно вдигна глава, погледна Жан Валжан и тутакси сведе очи. Това стана светкавично бързо. Жан Валжан изтръпна. Той отстъпи ужасен. Сторило му се бе, че зърва не безстрастното лице на просяка, а друга, ужасна и добре позната физиономия.
„Не може да бъде! Полудявам ли?“ — помисли си Жан Валжан, но се прибра много смутен.
На другия ден отиде там, заговори просяка и установи, че си беше той, а не някой друг.
Жан Валжан се успокои. „Как можах да видя в него Жавер! Трябва да не съм в ред!“
Няколко дни по-късно, трябва да беше осем часа вечерта, той тъкмо караше Козет да срича, когато някой внезапно отвори и затвори вратата на плевника. Необяснимо събитие. Старицата си лягаше, щом се стъмнеше. Той направи знак на Козет да мълчи. Духна свещта и застана нащрек в тъмното.
Стъпките изтрополиха по стълбата, после се спряха пред стаята му. Дупката на ключалката беше осветена. Минаха няколко минути. Светлината се отдалечи, но стъпки не се чуха. Човекът, който бе подслушвал, беше събул обувките си.
Жан Валжан не можа да мигне цялата нощ. Призори трепна от изскърцването на врата в коридора. После долови същите мъжки стъпки. Скочи и долепи око до дупката на ключалката. Действително мина някакъв мъж. Лицето му не се различаваше, но когато стигна до стълбата, снопът лъчи, проникващ през шпионката, го открои и Жан Валжан го видя ясно в гръб. Мъжът беше висок, облечен в дълъг редингот, с дебел бастун под мишница. Жан Валжан разпозна застрашителните плещи на Жавер.
Когато старицата дойде да разтреби сутринта, той нарочно не й зададе никакъв въпрос, но тя сама подхвърли:
— Господинът може би е чул снощи новия наемател.
— Как се казва той?
— Не си спомням добре името му.
— Какво работи?
Старицата го изгледа с малките си очи на невестулка.
— Ами че рентиер, като вас.
Може би не влагаше никаква умисъл, но на Жан Валжан му се стори, че тя не казва това току-така.
Когато тя си отиде, той зави на руло стотината франка, които държеше в шкафа и ги пъхна в джоба си. Макар и да внимаваше да не вдига шум, една монета се изтърколи шумно по плочите на пода.