Зави му се свят.
Опомни се, когато почувствува, че лежи в хоризонтално положение. Прониза го хлад. Над него проехтя тържествен глас и се заредиха бавно латински думи.
Заупокойната молитва свърши. Свещеникът се отдалечи. Жан Валжан си помисли: „Сега съм сам.“ Но в същия миг над капака изтрополи лопата пръст. После втора.
Има неща по-силни и от най-силните мъже. Жан Валжан загуби съзнание.
Какво бе станало?
Въпреки отчаяните настоявания на дядо Фошльован, Грибие държеше да си свърши първо работата. Докато загребваше за трети път с лопатата, гробарят са наведе и джобът на дрехата му се открехна. Разтревоженият поглед на дядо Фошльован попадна машинално там и мигом се прикова. В джоба на гробаря се белееше пропускът му.
Фошльован бе осенен от щастливо хрумване. Той мина зад гробаря и измъкна безшумно картончето. Гробарят запрати в гроба и четвъртата лопата.
Фошльован го погледна най-невинно и го попита:
— Добре, че се сетих, новака, нали си носите пропуска?
— Ах, вярно, пропуска! — сети се гробарят и затършува из джобовете си. — Сигурно съм го забравил.
— Петнадесет франка глоба — подхвърли Фошльован.
Гробарят позеленя.
— Три звонкови по сто су! — уточни Фошльован. Гробарят изпусна лопатата си. Дядо Фошльован беше господар на положението.
— Хайде, хайде, не се отчайвайте. Ще ви дам един приятелски съвет. Изтичайте у вас. Още не са затворили вратата на гробището. Вземете си пропуска, върнете се, а през това време аз ще пазя мъртвата да не избяга.
— Живота ми спасявате, селяко!
— Обирай си крушите!
Щом остана сам, дядо Фошльован се наведе над гроба и повика полугласно:
— Чичо Мадлен!
Никой не му се обади. Той се свлече в гроба, разкова сандъка и се вгледа в бледото лице и затворените очи на Жан Валжан.
— Хубаво го спасих — прошепна той и си заскуба косите.
Дядо Фован отново се наведе над него, но изведнъж подскочи и се отдръпна. Жан Валжан беше отворил очи и го гледаше.
— Бях задрямал — каза той и седна в ковчега.
— Олеле! Как ме уплашихте! — възкликна дядо Фошльован.
Жан Валжан беше чисто и просто припаднал. Чистият въздух възвърна съзнанието му.
— Да се махаме бързо оттук — предложи дядо Фошльован.
Двамата заедно погребаха празния ковчег. Нощта се спускаше. Те минаха с двата пропуска през вратата на гробището.
— Колко хубаво се нареди всичко, чичо Мадлен! Чудно го измислихте!
Един час по-късно двама мъже и едно дете стояха в непрогледната нощ пред голямата порта на улица Пикпюс. По-старият вдигна чукчето и потропа. Така намери разрешение двойният проблем — извеждането и въвеждането на Жан Валжан.
На другия ден в градината се чуваха две звънчета. Жан Валжан встъпи съвсем законно в длъжност. Носеше кожен наколенник и звънче. Наричаше се Юлтим Фошльован. Решаващо значение за приемането му беше забележката на игуменката, когато видя Козет: „Няма да стане хубава.“
Това съображение на игуменката е напълно логично. Девойките, които съзнават, че са красиви, мъчно остават в манастира, а игуменките обикновено ги възпитават с тази цел. Затова те предпочитат по-грозните.
ГЛАВА XXXII
ОТШЕЛНИЧЕСТВО
Козет продължаваше да мълчи и в манастира. Тя се мислеше за дъщеря на Жан Валжан и не се интересуваше от други подробности около него. Свикна бързо с манастира. Носеше дрехи на пансионерка, но Жан Валжан беше прибрал в малко куфарче старите й черни дрешки.
Манастирът беше за Жан Валжан остров, ограден от океански бездни. Неговите четири стени представляваха занапред вселената му. За него започна извънредно приятен живот. Живееше със стария Фошльован в бараката, трудеше се по цял ден в градината и вършеше много полезна работа, защото обичаше да се занимава с градинарство. Дръвчетата в градината бяха дивачки. Той ги присади и те почнаха да дават прекрасни плодове.
Козет имаше разрешение всеки ден да прекарва по един час с него. Понеже той бе винаги усмихнат, а монахините бяха мрачни, детето го обожаваше и с радост изтичваше при него. То беше все още грозничко, но мрачното изражение беше изчезнало. Все се смееше и му чуруликаше.
Това беше второто място на пленничество, което Жан Валжан опознаваше. Той съпоставяше мислено двете места, дълбоко развълнуван. От едната страна всякакъв вид престъпност, от другата — съвършена непорочност. Две места на пленничество, коренно различни едно от друго.
Така изминаха в пълно спокойствие и безметежност няколко години. Козет растеше.