Баорел беше вечен студент, славен хлапак с добро настроение и лошо поведение. Винаги готов да чупи като начало стъкла, после да изкърти паветата, за да строи барикада, и най-сетне да смъкне правителството. Лекциите бяха за него само повод за шеговити песни, а професорите — за карикатури. Прахосваше големи суми, защото родителите му бяха богати селяни.
Легл беше весел момък, но без късмет. Истински специалист по постоянните неудачи. Едва двадесет и пет годишен беше смогнал вече да оплешивее. Всичките му начинания се сгромолясаха. Обичаше да казва:
— Живея под покрив с падащи керемиди!
Свикнал беше с неприятностите и ги предвиждаше. Казваше гальовно:
— Добър ден, Несгодичко!
Жоли, студент по медицина, беше мнимия болен. Вместо да стане лекар, беше се превърнал във вечен болник. Това бе за него печалбата от медицината. Иначе беше най-весел от всички.
Тези толкова различни младежи изповядваха една обща религия — прогреса.
Между тях имаше и един скептик. Как се беше озовал сред тях? По силата на контраста. Наричаше се Грантер. Не вярваше в нищо. Право, революция, цивилизация, религия, напредък бяха думи, лишени от всякакъв смисъл за него.
— Само едно е достоверно — пълната ми чаша — казваше той.
Комарджия, гуляйджия и женкар, той често се провикваше:
— Обичам мометата, винцето и мезетата!
Но и този скептик си имаше едно увлечение. Той боготвореше Анжолрас. Този анархистичен дух се беше свързал с най-непримиримия, с фанатично вярващия в идеала, победен не от идеите му, а от праволинейността, чистотата и твърдостта на Анжолрас. Инстинктивно се възхищаваше от своя антипод. Беше неотлъчно в младежкия кръжок. Търпяха го заради шегите му. Анжолрас презираше Грантер заради скептицизма и заради пиянството му и грубо го отблъскваше. Грантер казваше за него:
— Не човек, а мрамор.
ГЛАВА XI
НАДГРОБНО СЛОВО ОТ ЛЕГЛ НАД ПРОФЕСОР БЛОНДО
Един следобед Легл стоеше облегнат на вратата на кафене „Мюзен“ и си мислеше за малката неприятност, която му се бе случила предния ден в юридическия факултет и която изменяше плановете му за бъдещето. Това не му попречи да забележи седналия до кочияша Мариус, който търсеше квартира. Той прочете името му върху пътната чанта и тутакси го заговори.
— Нали сте господин Мариус Понмерси?
— Да, какво обичате?
— Точно вас търся.
На Мариус не му беше до шеги. Той се намръщи, но Легл продължи невъзмутимо:
— Нали не бяхте онзи ден във факултета? Аз пък случайно отидох там. Професорът тъкмо проверяваше присъстващите по списъка. Известно ви е, вярвам, колко смешни стават професорите в такива моменти. Не се ли обадите при третото извикване, няма да ви признаят семестъра. Шестдесет франка за тоя, дето духа.
Мариус го заслуша внимателно.
— Блондо проверяваше отсъствията. Нали знаете какъв остър нос и тънък нюх има? Коварно започна с буквата „П“. Не слушах, защото не ме засягаше. Проверката вървеше като по вода. Никакво зачеркване, всичко живо беше налице. Блондо се опечали, а пък аз си помислих: „Явно няма да можеш да екзекутираш никого днес, гълъбче.“ Изведнъж Блондо извика: „Мариус Понмерси!“ Никой не отговаря. Той повтаря обнадежден името и посяга към перото си. Аз не съм безсърдечен, господине. Казах си: „Ето че едно добро момче ще бъде зачеркнато. Истински човек, щом не е редовен. Заслужаващ уважение лентяй, който се шляе без работа, ухажва хубавиците и сега е може би при своята приятелка. Да го спасим!“ В този миг Блондо потопи перото си в мастилницата и извика за трети път: „Мариус Понмерси!“ Аз отвърнах: „Тук!“ И не ви зачеркнаха.
— Господине! — възкликна Мариус развълнуван.
— Но затова пък задраскаха мен!
— Не разбирам…
— Много просто. Бях застанал близо до катедрата, за да мога да се обадя и после да се измъкна. Професорът ме гледаше особено втренчено. Внезапно скочи на буквата „Л“ и извика: „Легл!“ Аз отговарям: „Тук!“ Той ме поглежда благо с хищническите си очи и ми казва с усмивка: „Ако сте Понмерси, не можете да сте Легл!“ и ме задраска.
— Страшно ми е неприятно, господине!
— Най-напред ми позволете да кажа няколко думи за Блондо. Ето: „Тук почива Блондо Дългоносов, псето, охраняващо списъците, архангелът на проверките, който беше непреклонен, тъпоумен и омразен. Зачерквам го от числото на живите, както той мене от числото на студентите!“
— Много ми е съвестно…
— Младежо — заяви наставнически Легл, — нека този случай ви послужи за урок. Бъдете точен в бъдеще.
Той избухна в смях.