Юлската революция е тържество на правото, величествено събитие! Когато правото тържествува, то няма нужда от насилие.
Революцията в 1830 година завърши бързо-бързо, но…заседна на плитчина и тогава настъпи часът на хитреците. Революцията спря посред път, но логиката не признава, половинчатости. Кой спря юлската революция? Буржоазията. Защо? Защото тя представлява задоволените интереси. В желанието си за спокойствие буржоазията спира движението на човешкия род. Недоволството на народа обаче кипеше. Назряваха страшни събития. Кръчмите в предградието Сент-Антоан се бяха превърнали в трибуни, където се обсъждаше управлението на страната. Обсъждаше се открито въпросът дали да се бият или да запазят спокойствие. Четяха се подривни брошури, ругаеха правителството. В задните помещения на кръчмите работници полагаха клетва, че ще излязат на улицата при първия сигнал за тревога и ще се сражават, дори ако врагът ги превъзхожда числено.
Хората се въоръжаваха тайно. Мнозина лееха в домовете си куршуми.
Революционната треска се усилваше. Всяко кътче на Франция беше засегнато. Дружеството на приятелите на народа се беше размножило и от него се бяха породили няколко други с по-умерени или по-крайни убеждения: дружеството за правата на човека, дружеството на действието. Приятелите на ABC продължаваха да се събират било в кафене „Мюзен“, било в кръчмата „Коринт“. Някои събрания бяха тайни, други публични. И армията беше разколебана. Метежниците много разчитаха на това.
Предградието Сент-Антоан беше сърцето на недоволството. Населено гъсто като мравуняк, раздразнено като кошер, то тръпнеше от нетърпение и жадуваше за бунт. Там се чувствуваше отзвукът на търговските кризи и след всяка революция мизерията ставаше още по-жестока. Кръчмите в това предградие се ползват с историческа известност. То е един вид народно хранилище.
Приблизително по същото време Анжолрас проведе тайнствена проверка с оглед на възможни събития. Всички бяха свикани тайно в кафене „Мюзен“. Той каза:
— Налага се да знаем докъде сме стигнали и на кого можем да разчитаме. Ако искаме бойци, трябва да ги подготвим и да набавим онова, което е нужно за бой. Да преброим стадото. Колко души сме? Не бива да ни изненадат неподготвени. Ти, Курфейрак, иди да видиш студентите от политехниката. Днес е техният свободен ден. Вие, Фьойи, ще видите работниците в Гласиер, нали? Комбфер ми обеща да отиде в Пикпюс. Там всичко гъмжи. Баорел ще посети Естрапад, а Прувер ще види какво става с масоните. Изглеждат ми поохладнели. Жоли ще отиде в клиниката и ще опипа пулса на Медицинския факултет. Легл ще поговори със стажантите в Съдебната палата, а аз се наемам с Кукурдата (Кукурдата беше революционно дружество в Екс.) Остава само градската врата Мен. Там се събират скулптори, художници, помощник-ваятели. Възторжена компания, но напоследък не горят. По цял ден играят на домино. Трябва да се поговори сериозно с тях. Събират се у Ришфьо. Трябва ми някой за Градската врата Мен.
— Ами аз нали съм тук? — обади се Грантер.
— Ти ли ще възпламеняваш в името на нашите принципи охладнелите сърца? Направи ми една услуга. Не се бъркай в работата ни.
Грантер се засегна.
— Никой не ми отдава заслуженото, а ако река да се заловя, ставам страшен!
— Добре, съгласен съм да те изпитам.
— Бъди спокоен — заяви гордо Грантер.
След малко задната маса на кафене „Мюзен“ опустя. Анжолрас излезе последен. Привържениците на Кукурдата в Екс, които живееха в Париж, се събираха в една изоставена кариера в околностите на Париж. Анжолрас се запъти натам. Той реши пътем да се отбие при градската врата Мен, за да види как се справя Грантер. Приближи до кафенето. Някой викаше задавено в задименото помещение, прекъсван живо от друг. Грантер спореше с противника си.
Но поводът за спора нямаше нищо общо с бунта. Те се караха, играейки на домино.
ГЛАВА II
ЧУЧУЛИГИНА ПОЛЯНА
Мариус стана свидетел на неочакваната развръзка. Но щом Жавер напусна плевника, като отведе пленниците си, и той се измъкна незабелязано. На другия ден уреди сметката с баба Бюргон и премести багажа си. Така че когато Жавер пристигна към обяд, за да го разпита за случилото се вечерта, бабата му заяви:
— Премести се оттук.
Тя беше убедена, че той е бил съучастник на злосторниците. Жавер предположи, че младежът се е уплашил и изобщо не се е прибрал в плевника. Положи усилия да го намери, но без успех.