Даде си сметка, че въпросът не е само в мнемоничната реакция на чашата кафе. Истината бе, че започваше да приема нагласата на обвинителя. За да докаже невинността на клиента си, неизбежно следваше необходимостта да покаже, че някой друг е убил Тим Маркъм и евентуално също така и цялото му семейство. Това му оставяше една-единствена задача — да открие този човек, както и достатъчно данни за осъждането му.
Харди съзнаваше иронията на това, че поначало бе станал адвокат на защитата. По природа не го теглеше да брани обвинените. В неразделната двойка „справедливост срещу милосърдие“ той винаги клонеше към справедливостта. След като се бе измъкнал от военноморските сили и от Виетнам, няколко години даваше дежурства като полицай. След това бе започнал да учи право с мисълта да се издигне в професията, като изправя злодеите пред съда и ги праща зад решетките — това бе винаги неговата ориентация, в работата и в живота. Ако един предишен областен прокурор не го бе уволнил поради някакви кабинетни игри, не се съмняваше, че щеше все още да бъде в Палатата и да работи заедно с Марлин за Джакман. И макар че досега бе прекарал достатъчно дълго време в лагера на защитата, за да свикне с това, нещо в него все още копнееше за чистотата на обвинението.
Законът, както Дейвид Фрийман обичаше да казва, е нещо сложно и красиво. И никъде другаде, помисли си Харди, това не се проявяваше така ясно, както тук — докато оправдателната присъда невинаги означаваше, че клиентът ти е фактически невинен и не е извършил престъплението, за което е бил обвинен, от друга страна присъдата „виновен“ означаваше наистина това. Когато Харди като адвокат измъкваше някой свой клиент с добра аргументация или някакви юридически хитринки, той, разбира се, изпитваше известно удовлетворение, че си е свършил добре работата и е заслужил възнаграждението си. Но много рядко това можеше да се сравни с изпълващото душата му чувство за правота, когато бе осъждал някой истински злодей и го бе отстранявал от обществото.
Върна се на стола и пак отпи от студеното кафе. Погледът му се спря на документите.
Ето разпитите на няколко сестри от „Портола“. Бърз преглед му показа, че Брако и Фиск са свършили някои основни неща на терена, което можеше да му спести известно време. Но също така отбеляза, че те като че ли не бяха установили кой е присъствал по времето или приблизително по това време, когато Маркъм е умрял. Прелисти още няколко страници, но не откри нищо по тази съществена и важна информация.
Вдигна поглед отново, взирайки се гневно в празното пространство пред себе си. Челюстта му беше стегната, погледът — твърд.
Джакман спазваше своята част от уговорката. Наистина му беше изпратил папки с материали, но те очевидно не бяха пълни. Харди не мислеше, че това е случайно, но не смяташе, че ръката на Джакман се е намесила, за да укрие част от данните. Виждаше ръката на Глицки.
Брако и Фиск бяха пристигнали в службата късно през деня, защото, въпреки възраженията на Брако, Фиск настоя да се опитат да открият някакви следи, свързани с колата. Най-напред обиколиха отново квартала, врата по врата, засичайки неколцина души, които миналата седмица не са си били у дома, обаче приключиха с горе-долу същия резултат. Никой не бе видял произшествието, нито пък бе забелязал бързо отдалечаващата се кола. След това Фиск — който днес седеше зад волана, бе вбесил Брако с обиколките на някогашните си контакти по автопроизшествията: няколко автоработилници на „Ломбард“, „Ван Нес“ и Мисията. Бе ги уведомил миналата седмица, сега ги посещаваше повторно.
Един от тях наистина беше приел зелен корвер от началото на седемдесетте години, докаран в късния следобед вчера с повреда на десния преден калник и капака. Собственикът твърдеше, че спирачките му отказали по един от знаменитите хълмове на града, а той не се бил сетил да подложи нещо под гумите. Колата се спуснала десетина метра и се блъснала в дърво, а един от клоните след това паднал върху капака. Собственикът на работилницата Джим Отис смятал по някое време днес да се обади в отдела за автопроизшествия, във всеки случай преди да започне каквато и да било работа по ремонта на колата. Но едно бързо напръскване с луминол до голяма степен елиминира колата от кръга на предположенията. Луминолът бе почти безпогрешно средство да се разкрие присъствието на кръв — дори незначителни следи, дори след измиване — а по корвера нямаше нищо. Все пак Фиск старателно записа името и адреса на собственика. Нямаше да свърши с това, без да провери дали човекът има алиби за шест и половина, зарече се той.