Сега, след обяда и по указание на Глицки, най-после се бяха отправили обратно към „Портола“ за нови разпити. Лейтенантът бе разгледал работата им от петък и сега искаше да научи за двамата други лекари, които са били в интензивното отделение миналия вторник. Също така искаше точната хронология на това кои хора са влизали и излизали, доколкото сестрите от интензивното отделение можеха да си спомнят.
Но не се оказа толкова просто, колкото се бяха надявали. С новата седмица на дежурство бяха застъпили други сестри от интензивното. От двамата, които са били дежурни, когато Маркъм и Лектър бяха починали, Раджан Бутан бе преместен в родилното отделение и точно в момента бе на средата на тежко раждане. Кони Роу, която бе препратена към общо дежурство, бе излязла да обядва.
След като попита Фиск дали ще има нещо против да удържа крепостта за малко, докато той свърши някаква работа, Брако остави партньора си да чака и се върна горе. Когато се озова отново в сестринския пункт на интензивното отделение, представи се за втори път на сестрата, която седеше пред шкафа с медикаменти. Когато я попита, тя обясни, че другата дежурна сестра е с един от лекарите, който извършва визитации. Двамата щели да се върнат скоро, ако би желал да разговаря с някой от тях.
Но след като се увери, че лекарят не е нито Коен, нито Уолтрип, с които наистина искаше да говори, Брако ѝ каза, че всъщност му трябват само няколко минути на тихо място и я попита дали би имала нещо против, ако се премести да седне в чакалнята малко по-нататък по коридора.
Мъж и жена на средна възраст седяха с нещастно изражение на една от кушетките и си държаха ръцете, като шепнеха. Брако зае тапицираното кресло близо до коридора, откъдето можеше да вижда както входа към интензивното отделение, така и сестринския кът. И наистина, след две минути другата сестра се появи заедно с лекаря. След кратък разговор насред коридора лекарят се раздели със сестрата и се обърна, за да тръгне в едната посока, докато сестрата се върна при колежката си в пункта.
Когато лекарят влезе в чакалнята, Брако стана и се върна обратно по коридора. Едната от сестрите — не можеше да разбере коя — все още седеше при шкафа с гръб към него и работеше на компютъра. Другата не се виждаше никъде.
Той прекоси залата и след десет крачки се озова на входа на интензивното отделение. През армираното стъкло ясно се виждаше в помещението. Нямаше нищо друго, освен легла. Хвърли един последен поглед към пишещата сестра, надзърна към чакалнята — не се виждаше никой. За секунда влезе.
Погледна часовника си и тръгна. Като се заставяше да върви почти небрежно, разхождайки се, той крачеше по периферията, маркирана от леглата, и спираше да преброи до пет — до повече не можеше да издържи — при всяко легло. Цялата обиколка му отне четирийсет и осем секунди.
През остъкленото крило на вратата отново провери обстановката, после бутна вратата, върна се в залата и затвори вратата зад себе си.
При сестринския пункт се позакашля и същата жена, с която първоначално бе говорил, отклони вниманието си от компютъра.
— Върна ли се вече колежката ви? Забелязах, че един лекар току-що влезе в чакалнята и си помислих дали не е излязла с него.
Сестрата се усмихна.
— Мисля, че може за малко да е прескочила до тоалетната. Всеки момент ще се върне. — Тя също погледна надолу по коридора, където беше заминал лекарят. — Когато се появи, може би ще е подходящият момент за онези въпроси, които казахте, че искате да ни зададете.
— Точно по това работех там. — Той махна към чакалнята. — Всъщност може би няма и да е необходимо, в крайна сметка. Но благодаря ви за вниманието. Извинете, че ви обезпокоих.
— Няма нищо — каза тя. — Пак заповядайте.
На долния етаж Брако научи, че Кони Роу се е върнала от обяд и че тя и инспектор Фиск са отишли до кафето, където можеха да говорят без много прекъсвания. Когато ги откри и седна до тях, Фиск беше вече започнал. Двамата седяха на ъгъла един до друг и мъничкият касетофон беше на масата зад тях. Молейки се Фиск да не е забравил да го включи, Брако притегли стол и седна.
Въпрос: Познавате ли инспектор Брако? От миналата седмица? Госпожа Роу тъкмо ми разправяше за нейния партньор, Раджан, нали?
Отговор: Раджан Бутан.
Въпрос: Какво можете да ми кажете за него?
Отговор: Ами, както казвах на инспектор Фиск, всъщност нищо особено. Както са разпределени смените, засичам се с него на работа в интензивното десетина пъти в годината. Но изглежда сякаш всеки път, когато е той, се случва нещо лошо.