Въпрос: Искате да кажете някой умира?
Отговор: Не, не просто това. Там хората винаги си умират, защото обикновено са в критично състояние още когато идват. Но не ми се е случвало да работя на смяна с Раджан, без да има някакъв инцидент, поне последната година. Не искам да кажа нещо лошо за него, но… Просто е наистина страшничко. Той самият е наистина страшен. Разхожда се така мрачен, никога с никого не говори.
Въпрос: Мислите ли, че има нещо общо със смъртта на господин Маркъм?
Отговор: Не бих могла да кажа това. Това е много тежко обвинение. Но когато всички вие дойдохте в петък и започнахте да ни разпитвате и да задавате въпроси, забелязахте ли, че Раджан не каза почти нищо? Не ви ли се стори така и на вас? А знае за работата на смените не по-лошо от всеки друг. И какво се е случило в онзи ден. Кой е бил там.
Въпрос: Госпожо Роу, извинете ме, че се намесвам, но когато инспектор Фиск ви попита дали имате предвид, че в интензивното отделение умират хора, когато Раджан е дежурен, отговорихте: „Не само това“. Какво имахте предвид? Не само какво?
Отговор: Не само че умират.
Въпрос: Но и това.
Отговор: Да, но както ви казах, седмица не минава без нещо такова. Обаче разни неща, исках да кажа санитарни материали, медикаменти, изчезват. А той дебне. Разбирате ли какво ви казвам? Спотайва се и дебне. Завиваш зад ъгъла и изведнъж се оказва там. Стои си там. Много е стряскащо. Никой не може да го понася.
Въпрос: Беше ли там миналия вторник? В интензивното отделение, когато господин Маркъм е умрял? Така ли да разбираме думите ви?
Отговор: И двамата бяхме там за двата сини кода. В това съм сигурна. Преди това бях до бюрото…
Въпрос: На компютъра ли бяхте?
Отговор: Май че да, сега ми е малко объркано. Мисля, че аз изпълнявах някакви поръчки, но не знам къде беше той.
Въпрос: Госпожо Рос, когато получихте сигнала — синия код? — и влязохте в интензивното отделение, той беше ли вече там?
Отговор: Да. До господин Лектър. Другият, който почина.
Въпрос: Имаше ли някой друг в стаята?
Отговор: Само доктор Кенсинг.
Въпрос: А той къде беше?
Отговор: С Раджан. До господин Лектър. Той беше първият син код.
Въпрос: С други думи, те не бяха до господин Маркъм.
Отговор: Не, не бяха. Неговият монитор изгасна няколко секунди по-късно.
В един часа Харди вдигна телефона на бюрото си и чу провлачения говор на съдебния лекар.
— Дължиш ми хиляда долара. Видях, че си докарал тялото направо от опелото, та реших, че нещо си се разбързал, и работих вчера, неделя, цял ден, като взех и най-добрия си човек от лабораторията. Плюс още два часа тази сутрин. Господин Лектър е умрял, защото сърцето му е спряло да бие, и нищо друго.
— Няма калий?
— Нищо, Диз. Извърших всички сканирания чак до равнище C. В него нямаше нищо нередно, най-много някой и друг аспирин.
— Надявах се да не е точно така.
— Знам, ти се изрази достатъчно ясно. Но гледай на нещата откъм хубавата страна. Друго ако не, твоят клиент поне не е убил господин Лектър.
Това предизвика горчив смях.
— Благодаря ти, Джон. Това значително ме успокоява.
— Няма за какво. И знаеш ли, Диз…
— Кажи.
— Макар да си обичам работата, тя винаги ми е достатъчна. Така че повече зелен хайвер от теб не ми трябва тая година.
Раджан Бутан говореше с намръщена физиономия, а насечената и напевна официалност подчертаваше индийския му акцент.
— Тази жена е идиотка — заяви той сдържано. Беше сам в стаята на сестрите с Брако и Фиск. — Откакто е започнала работа тук, ми създава само неприятности. Защото е мързелива и е предубедена спрямо мен. А сега разбирам от вас, че ме обвинява, че съм убил тези господа? Това е наистина нетърпимо. Ще трябва да говоря с нея. И може би с администрацията.
Неопитният Фиск беше споменал, че са разговаряли с госпожа Роу и че името му е било подхвърлено. Сега, разбира се, Бутан беше ядосан на Роу и бе склонен да говори повече за нейните слабости като сестра и като човек, отколкото за това какво е правил миналия вторник вечерта. И, естествено, Бутан си представяше, че същите тези полицаи ще повторят всичко, което им кажеше, на неговите колеги. Това не бе най-добрият начин да се започне един разпит. Не бе даже и вторият препоръчителен начин.
Брако пое задаването на въпроси, опитвайки се да върне разговора на темата.
— Искате да кажете, че не сте били в стаята, когато мониторите на Маркъм са угаснали?
— Да. За неговите не бях. Дотичах в стаята за господин Лектър, който беше първи.