— Давам ти един долар, ако можеш да ми разясниш последното си изречение.
Фрийман се опита за малко да се ядоса, но закачката не го хвана. Отпи малко коняк и всмукна от пурата си.
— Понякога — рече той — дарът на мъдростта пристига небрежно опакован.
Когато Харди се прибра в кабинета си, минаваше четири часът. Алкохолът бе забавил малко реакциите му, докато никотинът го бе напрегнал. Той отиде до прозореца, разтвори широко крилата, наля си голяма чаша вода и седна зад бюрото. Докато го нямаше, го бяха търсили три пъти по телефона.
Първото обаждане беше от Джеф Елиът, който искаше да знае докъде е стигнал Харди и има ли някакъв напредък по въпроса с Кенсинг. Работел върху нова колонка по темата „Парнас“ и може би двамата имат информация, която биха могли да си обменят с взаимна полза.
Във второто обаждане Уес Фарел го уведомяваше, че най-после е убедил семейство Лоринг да разрешат на властите да ексхумират майката. Сега обаче пък срещал доста силна съпротива от страна на Страут, с когото смятал, че Харди вече е уредил нещата. Какво ставало?
Третото обаждане, най-после, беше от неговия клиент, с когото се бе опитвал да се свърже цял ден. Той го набра и Кенсинг започна да обяснява на Харди, че все още децата са при него, след като се скарал с жена си…
— Момент, Ерик. Задръж. Каква е тази караница с жена ти?
Той обясни случилото се доста подробно, след това премина към неочакваното посещение на Глицки у дома му късно вечерта.
— Останах с впечатлението, че мисли, че съм отишъл там с намерение да я нараня. Ако не и нещо по-лошо.
Харди си спомни предсказанието на Глицки, че Кенсинг ще направи точно това.
— Но не сте разговаряли с него отново, нали? Моля ви се, кажете ми, че не сте разговаряли.
— Не съм. Не го пуснах да влезе. Но си помислих, че е добре днес да се покрия.
— Може би идеята не е лоша. Какво правихте?
След като оставил децата на училище, Кенсинг решил да си вземе почивен ден, да пообмисли малко нещата, да си направи някакъв план. Беше се разходил по моста „Голдън Гейт“ и към отсрещната страна обратно, беше слязъл с кола до центъра и хапнал „дим сум“ в Китайския квартал. Отбил се да гледа един филм, после се върнал да вземе децата от училище. Също така току-що бе говорил с Ан. Вече била пусната от ареста и искала децата да се върнат у дома, но на него това не му звучало много добре. Какво мислел Харди за това?
— Смятате ли, че сега тя представлява опасност за тях?
— Допреди съботата бих казал „не“. Но никога не съм я виждал такава, а сме се сдърпвали неведнъж, повярвайте ми.
— Но не е имало никакво физическо насилие? Нали така? — Това бе изключително важен въпрос за уточняване. Щеше да бъде много лошо, ако големият съдебен състав установеше, че Кенсинг някога е упражнявал насилие спрямо жена си. По-добре бе да знае отсега. — Никога не сте я удряли, нали, Ерик? Нито веднъж?
— Щях да си спомням. Никога не съм я удрял, макар че тя ме е удряла няколко пъти.
На Харди и това не му хареса много, но за случая с Кенсинг бе по-добре така, отколкото ако той я бе удрял.
— Добре тогава. Какво точно се случи в събота?
— Мисля, че трябва вече напълно да се е убедила, че аз съм убил Тим.
— Това бях заключил и аз. Искате ли да поговоря с нея? Смятате ли, че ще разговаря с мен?
Долови облекчението в гласа на Кенсинг.
— Би било чудесно. Както и да се получи.
Това не бе всъщност отговор на въпроса му, но все пак очевидно беше разрешение. Харди се почувства свободен да продължи.
— Ерик, можете ли да ми кажете кой беше в болницата с вас миналия вторник?
— Къде? Имате предвид в интензивното?
— Някъде наоколо, всъщност.
— Разбира се. Мисля, че мога. Естествено, аз бях там. Сестрите…
Той продължи със своето изброяване, което беше по-съществено, отколкото Харди бе осъзнал. Това на свой ред му даде някаква надежда, макар че също така означаваше и много работа. Засега още не бе научил всички участници и това му се стори доста безотговорно.
Заля го нова вълна от гняв към Глицки. Какво, по дяволите, вършеше той? Може би бе решил, че уговорката на Джакман с Харди не се отнася до него, но всъщност бе точно така. Уговорката с Джакман не означаваше нищо без сътрудничеството на Глицки.
Мисълта премина, макар че гневът остана. Но Харди си водеше бележки през цялото време. Освен Карла, съобщи му Кенсинг, там са били Малачи Рос, асистентът на Маркъм Брендън Дрискол (когото Кенсинг изглежда не харесваше), две сестри и още двама лекари, включително Джудит Коен. Харди се улови, че се пита отново от колко време върви тази връзка на Ерик с Коен. Щеше да се наложи да се опита да разговаря с нея.