После се обърна към Глицки с по-твърд глас.
— И вие знаете, лейтенант, че тази жена има пълното право да разговаря с мен. Ние държим да знаем точно какво е казал доктор Кенсинг и дали например вашите инспектори не са избързали малко. Госпожа Кенсинг не е разбрала добре първия път и давайки си сметка за това, би искала да възстанови донякъде добрите си отношения с бившия си съпруг, за да могат съвместно, както винаги досега, да продължат да отглеждат децата си. Не виждам какъв проблем може да имате с това.
Белегът на Глицки сякаш грееше червен в гаснещата светлина.
— Не виждате? Не смятате ли, че това, което вършите, е обработване на свидетеля?
— Абсолютно не.
— Отричате, че се опитвате да окажете непозволен натиск?
Харди премълча първоначалния си отговор, в който фигурираше онази вулгарност, която Глицки презираше. Вместо това се обърна отново към госпожа Кенсинг.
— Принуждавам ли ви да направите нещо?
— Съвсем не, лейтенант.
Глицки повярва на казаното толкова, колкото вярваше във великденския заек. Искаше му се да издърпа Харди в друга стая, където биха могли ръкопашно да разрешат някои от продължителните си разминавания извън присъствието на тази жена, но ако предложеше това, знаеше, че щеше да изглежда като че ли се опитва да скрие нещо от нея. А не искаше да допусне това. По липса на друг добър вариант продължи направо с онова, което искаше да каже.
— Добре, чуй ме, господин адвокат. Аз наричам това „обработване“. Наричам го непозволен натиск, ако не и направо принуда. Джакман ти е дал сладка сделка, добре. Но това не е картбланш да саботираш който и да е наш случай. Мисля, че той ще е на мнение, че доста си прекрачил чертата с това. Да не говорим за тази загадъчна аутопсия, за която научавам от Страут. И сега той ми казва, че си взел и Уес Фарел в екипа си, като се опитваш да въртиш същите номера.
— Уес не е в никакъв мой екип, лейтенанте. Той си има свой клиент и свои проблеми.
— Да, и това включва някой друг, който е умрял в болницата „Портола“? Точно в тоя момент изплувал? И очакваш да повярвам в това? Просто съвпадение, нали?
— Не очаквам да повярваш, каквото и да кажа. Но аз не се опитвам да спъвам този случай. Опитвам се да разбера какво представлява той и да го разреша.
Глицки само дето не изплю следващата си реплика.
— Така ли било? Е, това е моя работа.
Харди му го върна веднага.
— Тогава си я свърши.
— Тъкмо се опитвах и Джакман ме спря.
— Направи ти услуга.
Глицки изръмжа неодобрително.
— Искаш да кажеш, че не съм набелязал когото трябва? Тогава защо всеки път, като се обърна, разиграваш някаква юридическа игра, за да му опазиш задните части — въртиш си сделка с Джакман, мътиш водите със Страут, разговаряш със свидетелката ми тук. Знаеш ли на какво ме навежда всичко това? Ти криеш нещо. И всичко, което те интересува, е да измъкнеш клиента си и майната му на закона, и майната ѝ на истината.
— Аз не съм такъв човек и ти го знаеш.
— Така ли? Е, ако се разпознаваш…
Глицки се обърна към Ан Кенсинг.
— Правите грешка — уведоми я той. — Ако пожелаете отново да промените мнението си, след като се успокоите, имате номера ми.
Харди вече беше наистина бесен и се обърна към двамата с глас, изпълнен с презрение:
— Ако го направите, накарайте го да ви обещае, че няма да ви обвини в лъжесвидетелство.
Глицки го изгледа гневно.
— Мислиш, че това е смешно?
— Не — рязко отвърна Харди. — Изобщо не го намирам за смешно.
Докато децата на Кенсинг свикваха отново с майка си, с гипса на стъпалото ѝ и превръзката на тила, баща им стоеше далеч от нея. Обади се да поръча пица по телефона и прекара следващия половин час предимно в подреждане на къщата — събра и пусна в пералнята две купчини пране, натика в миялната машина всички съдове и прибори, които можа да намери, мина с гъбената бърсалка пода на кухнята.
Харди се обади на Франи да ѝ каже, че може да закъснее малко. Да, съжаляваше, разбираше. Но все още се надяваше да бъде навреме за вечеря, която бяха преместили през миналия уикенд за осем часа вместо за шест и половина или седем, за да остава повече време за работния ден на Харди. Отдели една минута и за да ѝ опише малко от ужасната си караница с Глицки. Искаше да говори с нея, имаше нужда от нея. И твърдо щеше да си бъде вкъщи до осем. Можела да си навие часовника за тогава.