Харди отиде в банята и наплиска малко лицето си с надеждата това да противодейства на гаденето, което изпитваше, остатък от спора му с Глицки. Чувстваше се тъй, сякаш беше погълнал камък. Когато се върна, децата нагъваха пица в кухнята, на видеото се въртеше някакъв екшън и звукът бе нарочно увеличен.
Във всекидневната Ан и Ерик бяха заели своите неутрални ъгли и сега седяха мълчаливо, очаквайки Харди, като дори не се гледаха.
Понечи да седне на старото си място на дивана, до Ан, но реши, че това може да създаде впечатлението, че взема нейната страна, затова остана прав до пълната с пепел и боклуци камина.
— И двамата постъпвате правилно — започна той. — Знам, че е трудно. — Погледна единия, после другия. И двамата очевидно още бяха напушени. После продължи: — Занимавам се с този случай вече от седмица, но все още има прекалено много неща, които не знам. Трябва да поговорим заедно за това. Кой би могъл да убие господин Маркъм?
Ан прие това като встъпление и без да губи време, хвана бика за рогата.
— Добре. Чух адвоката ти да ми казва, че не си го извършил, Ерик. Ето, имаш още една възможност. Защо сам не ми го кажеш?
Той обърна глава към нея, после я поклати с отвращение и умора, изгледа я безизразно и унило и отговори съвършено безстрастно.
— Майната ти.
— Виждате ли?! — избухна тя към Харди. — Ето го. Това е той. Такъв е в действителност.
Кенсинг стана от стола си и се доближи до нея, а гласът му беше сведен до пронизващ шепот, за да не чуят децата.
— Изобщо вече нямаш представа кой съм аз. Писна ми от твоите глупости. Дали аз съм убил Тим, за бога? Вървете на майната си и ти, и всичко това.
— Ерик! — започна Харди.
Но сега клиентът му се обърна към него.
— Не съм длъжен да слушам всичко това отново, нали? С нея не може да се получи. Сам виждате — тя се държи ирационално и заплашително. Махам се оттук и вземам децата с мен.
— Да не си ги докоснал повече!
Ан използваше патерици заради навехнатия си глезен, но когато се налагаше, можеше да се движи много бързо и без тях. Тя застана на входа към коридора, препречвайки пътя на Кенсинг, преди той да стори и три крачки.
Харди също се придвижи по най-бързия начин, заставайки помежду им. За миг му се стори, че той и клиентът му ще стигнат до стълкновение.
— Разкарай се от пътя ми, Диз.
— Няма да стане — възрази Харди. — Предизвикваш ли ме?
— Ти не ме предизвиквай.
— Виждате ли? — намеси се Ан. — Така беше в събота. Така направи тогава!
— Нищо не съм направил в събота! — Той посочи към нея през рамото на Харди. — Ти искаш да говорим за проблема тук? Искаш да говорим за опасността за децата, да говорим за разрив? — После заговори направо на нея. — Наистина ли мислиш, че съм в състояние да убия някого? Хайде стига, Ан. Цял живот съм спасявал човешки живот. А ти ме заключваш навън, пищиш, че може би съм дошъл да убия собствените си деца? Това си е истинска лудост. Това е направо безумие, което ме плаши.
Харди трябваше да намери начин да се намеси, иначе разговорът щеше да свърши, преди да е започнал.
— Понеже спомена за уплаха, била е уплашена, Ерик.
— Няма за какво да се плаши от мен. Никога с нищо не съм я наранил. Ако не знае това… — Той премести погледа си от Харди към нея, сега собствената му болка изплува в гласа му: — Какво ти се върти в главата, Ан? Какво ти става? — Накрая тонът му премина в молба. — Бих ли могъл да нараня дете? Някое от моите деца? Как бих могъл да направя това?
Ан дишаше тежко, поемаше си дъх на пресекулки, бързо, дълбоко.
— Когато от полицията ми казаха, аз просто… Хвана ме страх… Не съм… — Харди си помисли, че отново ще се разхълца, но този път тя се овладя. — Не знаех какво да мисля, Ерик. Не можеш ли да разбереш това? Обичах Тим, а той бе мъртъв. Не бях спала два дни. Толкова се страхувах.
— От мен? Как е възможно да се страхуваш от мен?
Сега тя го молеше за разбиране.
— Просто се страхувах, това е. От всичко. — Гласът ѝ притихна. — Не исках да правя отново грешка и, разбира се, точно това направих.
Това беше най-близкото до извинение признание, което Кенсинг щеше да получи. Харди разбра това и се възползва от момента.
— Защо да не поседнем?
— Рос влезе ли? — попита Харди. — Трябва да е било минути преди да изгаснат мониторите.
— Може и да е влязъл. Можел е да го направи. Просто не знам.
— А ти къде си бил тогава? — Гневът на Ан не беше преминал напълно. — Мислех, че си бил на етажа. Не е толкова голям. Как може да не знаеш?