— А кой се грижи за всички сега? — попита Роук и масата замълча.
В Сан Франциско нещата бяха уредени така, че градските служители имаха няколко възможности за здравно осигуряване, според равнището на медицинско обслужване, което всеки желаеше. Схемата изглеждаше достатъчно проста: хората, готови да харчат повече от парите си за своето здраве, получаваха по-добър избор и повече възможности. На теория системата работеше, защото дори най-нископлатеното медицинско обслужване — в този случай осигурявано от „Парнас“ — бе качествено. Но — и това не бе изненада за никого — нещата не бяха така.
— Не би ли могъл „Парнас“ да вземе назаем достатъчно, за да се закрепи на повърхността? — обърна се Глицки към Джакман.
Областният прокурор поклати глава.
— Казват, че не могат.
Джина Роук едва не се задави с кафето си.
— Могат да получат заем, повярвайте ми — възрази тя. — Може би не при най-добрите условия, но за два милиона с основната лихва плюс нещо отгоре няма проблем.
— Доколкото аз знам — обади се Джакман, — тяхното обяснение е, че не могат да върнат никакъв заем, какъвто и да е. Към настоящия момент с всеки изминал ден те просто губят пари наляво-надясно. А ако се върнем към първоначалния ни проблем, всъщност те не се и нуждаят от заем, ако градът просто им плати онова, което им дължи.
— Което не отговаря на истината — повтори Марлин Аш. — Искам да кажа, не им дължи.
— Можеш ли да го докажеш? — Полицаят у Глицки искаше да види доказателствата.
— Това смятам да направя — каза Аш. — Ще се върна към оригиналните фактури.
— Голям съдебен състав. — Харди строши един сладкиш.
Аш кимна мрачно:
— Точно за това си мислех.
— Как могат да казват, че са изхарчили тринайсет милиона долара в повече и не са се усетили овреме? — попита Роук. — Ето това бих искала да знам.
Джакман се обърна към нея.
— Всъщност, това е доста умно. Те казват, че договорът им с градската управа покрива лечението на СПИН, душевните заболявания и психологическата помощ при злоупотреба с наркотици, както и физическото лечение на амбулаторните пациенти, и че са вършили това през цялото време, без да им се възстановяват разходите. Ключовата дума тук е „амбулаторни“. Те са изхарчили парите, те са осигурили обслужването и сега ние трябва да им се издължим.
Той сви рамене.
— За да стигнат до това положение, те изопачават дяволски договора, но всички профсъюзи искат да раздуят собствените си договори за покриването на тези услуги, така че „Парнас“ има известна политическа подкрепа.
— Значи става дума за диспут по договорната терминология — каза Фрийман. — Кажи им, че ще подадете жалба срещу тях в гражданско съдилище.
— Така и бихме направили — каза Джакман, — само дето започнахме да мислим…
— Ние знаем — намеси се Аш.
— Ние започнахме да мислим — повтори Джакман, като изгледа с укор помощничката си, — че те не са осигурили тези медицински грижи, за които твърдят. В крайна сметка става дума само за приходящи пациенти. Документацията изглежда не е водена съвсем изрядно, най-меко казано.
— Голям съдебен състав — повтори Харди.
Джакман пусна една професионална усмивка.
— Чух те и първия път, Диз. Но също така мисля да замразя сметките им и да назнача синдик, за да продължат работа. Това е последното нещо, което „Парнас“ иска, но ако смятат, че по този начин могат да си получат парите… а те наистина се нуждаят от тях.
— Сигурен ли си в това? — попита Фрийман.
Джакман кимна.
— Не плащат на лекарите си. Вземам това като отправна точка. Получихме двайсетина оплаквания през последните шест месеца. Така че накрая написахме писмо, в което им казахме да се стегнат, да платят на хората си, защото иначе може да се наложи да се намесим. И изпратихме копие на всеки един от членовете на техния управителен съвет, които между другото продължават да си получават възнаграждението, средно 350 000 долара годишно.
— Годишно? — попита Глицки. — Всяка година?
— Малко повече, струва ми се — добави Джеф Елиът.
— Всяка година? — Лейтенантът още не можеше да го преглътне. — Аз определено съм си сбъркал професията.
— Не, не си, скъпи — увери го Трея. — Ти си идеален там, където си.
Харди прати на Глицки въздушна целувка през масата.
— Така или иначе — продължи Джакман — заплахата привлече вниманието им. Всъщност, ако искате моето мнение, това бе най-вероятната причина за изискването на тринайсетте милиона.