Кенсинг се постара отговорът му да не прозвучи като оправдание, насочвайки го поравно към Харди и Ан.
— В залата имахме трима пациенти. Един от тях имаше проблеми с излизането от упойка, така че Раджан — той е една от сестрите — двамата с него проверявахме внимателно жизнените функции. През тези минути всеки би могъл да мине зад мен — сигурен съм, че някой го е направил — и аз да не съм усетил. Един час по-рано Брендън Дрискол беше влязъл чак вътре.
— Как се случи това? — попита Харди.
Кенсинг сви рамене.
— Никой не го е спрял. Трябва да го познавате, за да разберете. Прави се на много важен. Ако някоя от сестрите беше казала нещо, просто би отвърнал: „Спокойно, аз съм вътрешен“. И вероятно биха го приели.
— Мразя го този малък негодник — добави Ан. — Наистина си вярваше, че може да командва Тим насам-натам.
— А успяваше ли? — попита Харди. — Да го командва.
— Опитваше се, особено по отношение на времето му, на графика му.
— И как се отнасяше Тим към това?
— Не можеше да живее без него — вметна Ерик, без да успее да сдържи малко свежа злоба в гласа си. — Брендън му вършеше кажи-речи половината работа.
— Не е вярно! — Ан Кенсинг нямаше да позволи на Ерик да очерня Тим. — Тим мислеше за големите неща. Брендън беше добър в детайлите. Но Брендън не вършеше работата на Тим. Изпълняваше заповеди… — Ерик изръмжа в несъгласие. — … и нямаше спор по това кой е шефът.
— Значи е имало търкане между тях?
— Сериозно — потвърди Ерик. — Трябва да познавате Брендън, за да го оцените. „Малката мощна машинка“, като в онази детска книжка.
Харди се обърна отново към Ан.
— За какво друго се караха? Освен за вас?
Тя се поколеба.
— Мисля, че за някои от финансовите решения на Тим. Тим беше по-склонен да поема рискове.
— С парите на „Парнас“?
Основният интерес на Харди беше убийството, но ако можеше да открие някакви делови нередности, които биха помогнали на Джакман, с радост щеше да го направи.
— Ами, не зная точно. Последните две години трябваше да работят доста притеснено… А освен това имаше и проблеми с персонала.
— Например с мен.
Ан сви рамене. Това си бе истината.
— Ами да. Един от многото.
Кенсинг подчерта:
— Брендън настояваше Тим да ме изрита още отпреди три-четири години. За назидание.
— Защо? Какво бяхте направили?
— Най-вече заради цялостното ми отношение, мисля. Липса на уважение. Аз някак си поех да защитавам пациентите, вместо парите.
Ан вмъкна уточнение:
— Тим би казал „вместо интересите на компанията“.
Харди прекъсна потенциалния спор.
— Но как секретарят се е намесвал във всичко това? Той не е имал истинска власт, нали?
— Ами Распутин как се е намесвал? — попита Ерик. — И той не е имал истинска власт.
Динамиката на нещата все още се изплъзваше на Харди.
— Но тоя човек е само секретар, нали?
За първи път Ан и Ерик реагираха еднакво — с обща шега.
— Господин Дрискол — обясни Ерик — беше помощник на директора. И никога не е бил никакъв секретар.
— И се надявам това да е ясно — добави Ан с подобие на усмивка.
— Колкото до въпроса как се е добрал до своето положение — продължи темата Ерик, — както Ан спомена, той беше цар на детайлите. Е, ако човек се грижи за достатъчно много дребни неща, много скоро започва да изглежда като че ли той командва парада. — Ан понечи да каже нещо, може би отново да защити Маркъм, но Ерик я възпря, протягайки ръка. — Вижте, ето как става. Извикват ви в кабинета на началника, вече поначало сте напрегнат. Чакате пред кабинета на Маркъм, до бюрото на Брендън, и неговото отношение ви подсказва, че независимо в каква неприятност сте си мислели, че се намирате, всъщност тя е по-лоша. След това, докато чакате, чакате до безкрайност, помощникът на директора — Брендън, много добре облечен и крайно изискан, в общи линии ви обяснява основните положения. Господин Маркъм не обича личната конфронтация. Той предпочита срещите да са кратки. До една седмица, информира ви Брендън, ще получите писмено съобщение за основните точки, които са били засегнати, и действията, които трябва да бъдат предприети. След като подпишете, че сте се запознали със съдържанието на това писмо, връщате го в кабинета. На човек му ставаше ясно. Този тип бе разработил просто невероятна система от правила и протокол и всичко това с цел да обгради и защити своя шеф. Наистина, често дори добавяше неподписани забележки на края на писмата и човек приемаше, че са от Тим.
Изведнъж, като чу подробностите, Харди напълно разбра. Филис, секретарката на Дейвид Фрийман, беше умалено копие на Брендън Дрискол. Харди на шега натискаше Фрийман да я уволни от близо пет години, но старият човек не искаше и да чуе, заявявайки, че никога не би могъл да си върши работата без нея. И може би го вярваше. Но Харди няколко пъти беше виждал Филис да ограничава достъпа до Фрийман така плътно — и с такава искрена страст и съчувствие — че някои сътрудници, които тя не обичаше, най-накрая бяха напуснали фирмата заради това, смятайки през цялото време, че именно Фрийман ги ограничава.