— И Тим приемаше това? — попита Харди.
— Всъщност, не — отговори Ан. — Когато най-после започна да си дава сметка до какви размери е стигнало. Това беше едно от тези неща, които започват с малко, а после постепенно се изплъзват от контрол.
— До степен да уволни Дрискол? — попита Харди.
Ан се поколеба и отметна назад кичур коса, паднал на челото ѝ.
— Истината е, че Тим усещаше, че се намира в някаква криза на средната възраст. Бизнесът около него не вървеше. Семейството му се разпадаше, децата, всичко. Тъкмо затова се върна при Карла, за да види дали не би могъл да спаси нещо, което с труд е градил години, но по същата причина и не можеше да уволни Брендън, макар да знаеше, че трябваше да го стори. Но не можеше, докато всичко друго в живота му беше толкова нестабилно. Прекалено много разчиташе на него.
Харди не знаеше каква част от това е истина и каква част е следствие от обясненията на Маркъм пред любовницата му, така че да изглежда чувствителен и грижовен. Едно нещо беше сигурно обаче — Ан го вярваше.
— Говори ли Тим с него? — попита Харди. — Отправи ли му някакво предупреждение?
— Без съмнение. Брендън знаеше, мисля, че Тим е решил да го освободи. Беше само въпрос на време. Тим не можеше да скрие това от него, даже да искаше, според мен. Ако за това ме питате.
И изведнъж Харди си помисли, че Дрискол би могъл да бъде най-малкото донякъде заподозрян.
— Как се отнасяше той към Карла?
— Имате предвид дали би я убил? И децата? Че защо?
— Точно това питам.
Тя все още размишляваше какво да отговори, когато Кенсинг се намеси.
— Ако е усещал, че Тим лично смята да го изхвърли, мога да си представя да пожелае да го изличи от земята. Заедно с цялото му семейство.
Но тъй като се намираха в Сан Франциско, Харди трябваше да зададе още един въпрос.
— А сигурна ли сте, Ан, че Тим не е имал отклонение? В сексуално отношение? Да не е имало нещо повече между него и Брендън?
— Тим не беше обратен — отвърна Ан, отхвърляйки и мисълта за това без колебание. — Честно.
Което, както Харди знаеше, ни най-малко не правеше нещата сигурни.
Ерик заговори отново:
— Но ако Брендън убие Тим, остава без работа.
— Но не е уволнен, нали? Остава си лоялният и трудолюбив помощник на директора до последния момент. Получава ново назначение след петнайсет минути. — Друга мисъл мина през съзнанието на Харди в друга посока. — Когато го изгонихте от интензивното, къде е отишъл той?
— Не зная. Във всеки случай излезе. — Едва ли в самата история бе имало нещо приятно, но Кенсинг като че ли намираше удоволствие в частица от спомена за нея. — Като че ли не можеше да повярва, че мога да постъпя така с него. Да му наредя да напусне. Е, разбра го.
— И сте сигурен, че не се е върнал преди синия код?
— Мисля, че не. Не мога да кажа със сигурност. Нали ви обясних, бях зает в залата.
— Но все пак положително е бил в болницата, най-малкото.
— О, да. След смъртта на Тим… — Той въздъхна отново. — Не можа да я понесе. Беше трогателно, всъщност. Малко неловко.
Харди погледна часовника си. Оставаха му четирийсет и пет минути до времето, когато трябваше да си бъде у дома, и не искаше да започва нещо, което не би могъл да довърши. Но събирането на тези двамата вървеше така добре, а Ан — като любовница на Маркъм — имаше досег до страни от душевността му, които никой друг не би могъл да познава.
— Може ли да ви попитам, Ан — започна той, — какво имаше в тези първоначални докладни до Рос, което толкова е ядосало Тим?
— Нека да отгатна — обади се Кенсинг. — „Синустоп“?
Ан кимна.
— Това е. — Тя погледна Харди. — Чували ли сте за него?
— Това не беше ли някакво ново хапче за сенна хрема? — смътно си спомни Харди. — Но имаше някакъв проблем с него.
— Не за повечето хора — поясни Кенсинг. — При някои хора обаче се развива много неприятен страничен ефект, наречен смърт. Това стана ясно, след като представителите ни засипаха с хиляди мостри и ни се спусна директива от ръководството.