После скочи върху му и той залитна, но се задържа и я завъртя.
В трапезарията масата бе наредена, Франи дойде до вратата на кухнята със скръстени на гърдите ръце, но се усмихваше.
— В последния момент, момчето ми. Съвсем, съвсем в последния.
— Ще се поправя, обещавам.
Двамата си размениха целомъдрена брачна целувка. Винсънт, който се мотаеше до семейната стая, извика:
— Горчиво!
Така че двамата възрастни се погледнаха в очите и внезапно се прегърнаха, притискайки се като тийнейджъри. Той вдигна Франи от земята и тя взе да рита.
— Още, още! — извика Винсънт.
— Хайде вече! Моля! Спрете де!
Това беше Ребека, арбитърът на социалното възпитание за цялото семейство.
— Не мога да се овладея — обясни Харди, когато най-после спря. — Майка ви ме подлудява.
— Целуни ме, целуни ме, целуни ме! — молеше Франи.
Харди се подчини. Романтичната атака доведе двете хлапета до предната част на къщата, като глезотиите им стигнаха до краен предел. Последната целувка беше нещо почти фантастично и когато тя свърши, Франи пое дъх за миг и каза:
— А, това ми напомня, че Трея се обади тази сутрин. Говорихме си почти час.
Харди си помисли, че това е страхотно. Жените щяха да съдийстват и накрая всички щяха да се намразят един друг.
— За какво? — попита той.
— Бременна е.
24
Малачи Рос седеше под ъгъл спрямо Марлин Аш на голяма маса в заседателната зала на полицейското управление, лице в лице с членовете на големия съдебен състав. Когато влезе в началото, Рос положи клетва и седна, като отклони предложението да свали сакото си. Това се бе оказало грешка. След като мина първоначалната възможност, друг подходящ момент не се появи. Не искаше да изглежда нервен. А бе точно такъв. И вече обилно се потеше.
В залите на Съдебната палата по правило бе или прекалено горещо, или твърде студено. Поради енергийната криза в щата екипите за поддръжка програмираха всеки един от различните термостати в сградата поотделно. Сега всички помещения, които преди бяха прекалено студени, бяха станали твърде горещи и обратното. В задушната стая температурата бе може би 27 градуса по Целзий.
Първоначалният план на Рос беше да сътрудничи изцяло за разследването за смъртта на Тим Маркъм. И в това отношение престоят му на свидетелския стол започна съвсем дружелюбно. Близо половин час тази привлекателна и компетентна жена го разхожда през многото години на неговите отношения с Тим, основаването на „Парнас“, социалните контакти, които двамата мъже бяха споделяли. Госпожа Аш търсеше човека, който бе убил Тим. Бе очаквал подобна биографична обработка, дори мислено се бе подготвил за нея.
Току-що бе отделил на големия съдебен състав две минути за естеството на професионалната му връзка с господин Маркъм. Беше казал на заседателите, че в продължение на дванайсет години помежду им са били налице много малко търкания, макар, разбира се, двамата да са имали взаимни несъгласия. Но като цяло между тях цареше уважение и доверие.
Марлин Аш използва този момент, за да стане и да направи няколко крачки към средата на залата. Именно тогава фокусът на нейното разследване започна да се измества.
— Доктор Рос — каза тя, обръщайки се с гръб към мястото, където седеше той, — какво е понастоящем финансовото състояние на „Парнас“?
Той предприе неудачен опит за известна лековатост.
— Справяме се горе-долу, колкото повечето здравни организации в страната, което не е кой знае колко. Но все още сме над водата, ако това питате.
Хладна усмивка.
— Не съвсем. Надявах се да ни разкажете с повече подробности. Човек може да е над водата и същевременно все пак да потъва, нали така? Не беше ли това цялата втора половина на „Титаник“? Нали сега вие сте действащият главен изпълнителен директор на корпорацията?
— Да. — Той се стегна и сведе поглед към сплетените си пръсти. Когато вдигна очи към съдебните заседатели, въздействието на трагедията, която бе преживял, бе очевидно. — След миналия вторник, след като Тим — господин Маркъм — почина, бордът ме назначи за временно изпълняващ длъжността.
— Значи сте отблизо запознат с финансовото състояние на компанията, нали?
— Е, минало е по-малко от седмица. Не бих казал, че съм овладял нещата така, както господин Маркъм, но съм прилично запознат с показателите, да. И, честно казано, това е от известно време насам.
— В такъв случай ще ви е известно дали „Парнас“ всъщност не е в някаква финансова криза.
— Да.
— Разглеждала ли е компанията възможността да обяви банкрут?