Рос знаеше какъв отговор очаква Аш. Искаше му се да бяха разрешили да доведе адвоката си в залата. Сега трябваше да разчита на истината, а това го правеше неспокоен.
— Винаги е възможно да се даде неподходяща доза от някакво лекарство. Ако сърдечният ритъм на господин Маркъм е бил нарушен, бих могъл да си представя необходимостта да се приложи терапевтична доза калий. Също е възможно, макар и много рядко, концентрацията на едно лекарство в разтвора да се различава от обозначеното на етикета.
С известна изненада той откри, че Аш беше подготвена за това.
— Разбира се. Моля ви да приемете, че разполагаме с торбичката, която е съдържала калия в този случай, и че концентрацията му е правилна. Приемете също, че няма индикации да е имало смущения във функционирането на сърцето на господин Маркъм до поражението, нанесено от свръхдозата. Като имате предвид това, разполагате ли с някакво друго обяснение за този случай, освен че преднамерено е приложена свръхдоза?
Рос избърса потта от горната си устна.
— Струва ми се, че не виждам друга възможност. Имате ли нещо против да си сваля сакото?
— Ни най-малко.
След половин минута той отново седна. Аш не беше загубила нишката.
— И така, докторе, ако на господин Маркъм преднамерено е била дадена свръхдоза…
— Не съм казал такова нещо. — После се поправи: — Не разбрах, че сме стигнали дотук.
В този момент Аш потърси драматичен ефект. Направи пауза, като че ли потънала в мисли, и после изстреля надолу към него.
— Именно дотук сме стигнали, докторе. Имахте ли вие и господин Маркъм сериозни разногласия например по отношение на политиката на компанията?
Рос повдигна брадичката си в контролиран изблик на гняв.
— Шегувате ли се? — попита я той.
— За какво?
— Както разбирам, питате ме дали някакъв делови спор не е породил в мен желание да убия отдавнашния си приятел и партньор в бизнеса? Този въпрос ме изпълва с възмущение.
— Не съм задавала такъв въпрос — заяви Аш. — Сам направихте тази връзка. Но след като го зададохте, моля, отговорете.
Тя го изгледа с твърд поглед.
Той я изгледа също толкова втренчено.
— Отговорът тогава е „не“, нищо такова няма. Няма какво дори и в най-малка степен да ми е дало повод да си помисля нещо такова. — Говореше директно на заседателите. — Тим беше мой приятел, близък приятел.
Рос си наложи да се поуспокои. Беше се появила нова кана с вода — може би стоеше там от известно време. Наля си малко в чашата и отпи.
— Държа да подчертая, госпожо Аш, че медицинското решение за бебето Емилия, макар и да бе посрещнато крайно отрицателно, не беше толкова погрешно. Бебето Емилия все пак преживя прехвърлянето в Окръжната болница и в отделението за недоносени деца, където беше настанена до транспортирането ѝ обратно в „Портола“. Аз в никакъв случай не съм я убил, дори не съм изложил на ненужна опасност състоянието ѝ.
— Но как реагира господин Маркъм на всичко това?
— Отнесе се спокойно към случая, докато не се превърна в голяма новина.
— И вие двамата не сте се спречквали по този повод?
— Разбира се, че се спречкахме, след като всичко това ни се стовари на главите. Той смяташе, че е трябвало да се посъветвам с него, че не е трябвало да действам само с оглед на бизнеса. — Отново насочи думите си към заседателите. — Разменихме си някои остри реплики, това е вярно. Ръководим заедно голяма и сложна фирма. Нашите роли понякога се застъпват. Вършехме това в продължение на дванайсет години. — Потърси очите на хората отсреща и реши, че за нищо на света няма да удостои внушенията на Аш с повече подробности.
Докато сядаха на масата за традиционния обяд във вторник при Лу Гърка, Трея се извини за отсъствието на Глицки. Бил повикан в последния момент на местопрестъплението в Хънтърс Пойнт. Харди бе убеден, че това извинение е чиста измислица.
Престъпление в Хънтърс Пойнт, как ли не, мислеше си той. Като че ли такива неща не се случваха всяка седмица. Харди знаеше, че администраторът Глицки нямаше нужда да бъде викан на „местопрестъплението в Хънтърс Пойнт“, освен ако банда гангстери не бяха изпозастреляли себе си и двайсет-трийсет случайни минувачи посред бял ден, включително деца, като се добавят още наркотици, рекламният цепелин „Гуд Иър“ и появата на серийния убиец Зодиак.
В съзнанието на Харди характерът на извинението даже придоби още по-дълбоко значение. Това банално обяснение, макар да изглеждаше съвършено правдоподобно на повърхността, бе в действителност толкова нелепо, че Харди го възприе като тайно, насочено лично към него послание „Майната ти!“. Оглед на убийство, как не, помисли си той. Това можеше достойно да се сравни с: „Баба ми умря“ или „Кучето ми изяде домашното“.