— А нашият приятел Рос?
Той вдигна рамене.
— Вече писах за него, може би си спомняш. След това вече би било самба на една нота. Рос и Майка Тереза не споделят обща гледна точка за света, но освен факта, че е алчен, безсърдечен и богат, май не мога да измъкна и сантиметър повече.
— Може да имам нещо за теб. Внимавай.
Харди насочи вниманието си през масата.
— Джон — повиши глас, така че Страут да може да го чуе. — За малко да забравя. — Той извади един плик от джоба си и му го подаде. — Направи ми една услуга. Следващия път, когато заложа на нещо десет към едно, напомни ми за този случай.
Както Харди беше възнамерявал, това малко шоу привлече интереса на всички. Първоначално беше замислил този ход като начин косвено да повлияе на Глицки. Ако можеше да привлече групата в дискусия за аутопсията на Лектър, без специално да полага усилия за това, Ейб може би щеше да види, че позицията на Харди не обслужва единствено неговия интерес, че това не е и евтин адвокатски трик, че идеята има своя собствена стойност и си заслужава да се разгледа. Сега обаче той разбра, че би могъл да направи подобно впечатление на Трея и да се надява това да достигне до Ейб чрез нея. Защото истината си оставаше — ако не успееше да привлече Глицки да работи на негова страна, бе почти сигурно, че никога няма да успее да изчисти докрай името на клиента си.
Освен това, макар че гневът все още го измъчваше, не му се искаше да изгуби своя най-добър приятел заради работата си. Достатъчно жертви вече бе принесъл в името на кариерата.
На канонадата от въпроси Харди отговори, че това е просто изплащане на един дълг на честта.
— Бях убеден, че Джеймс Лектър е бил убит в „Портола“, както Тим Маркъм, макар и може би не точно по същия начин. И си плащам за думите.
Джакман и Фрийман не бяха на едно мнение дали това е благородно или идиотско, но разговорът наистина даде на Харди възможност да засегне ситуацията на Уес Фарел с госпожа Лоринг, което бе и другото му намерение през цялото време.
Елиът, забеляза той, започна да си води бележки.
Но Джакман нямаше намерение да пусне Харди без и известно предупреждение. Те стояха на ъгъла на „Седмо“ и „Брайънт“, току-що приключили обяда, и чакаха да светне зелено. Джакман беше задържал Харди под претекст, че ще му разкаже някакъв плосък виц за вазектомии в Арканзас. Те били доста често явление, както се оказа, и включвали кутийка бира, пиратка и неспособността да броиш до десет, без да си служиш с пръстите. Когато Харди спря да се смее, установи, че са се задържали достатъчно, за да останат сами на тротоара. Джакман бе много добър разказвач на вицове, защото никога не се смееше на ключовите реплики. И сега по лицето му нямаше и помен от смях.
— Исках да ти кажа нещо сериозно, Диз, ако можеш да отделиш още една минута.
Превключването в тона беше достатъчно рязко, за да бъде изненадващо, и това пролича в изражението на Харди.
— Дадено — отвърна той. — Разбира се.
— Като се има предвид характерът на нашата уговорка, аз действах под впечатлението, което приемах, че е вярно, но — Марлин ми спомена това снощи, тъкмо преди да взема решение за съгласие с молбата ти Джон да извърши втора аутопсия…
— Молбата не беше моя, сър — вметна Харди. — Беше на Уес Фарел. Във връзка с негов клиент.
— Диз. — Гласът беше дълбок, почти гальовен. Джакман най-доброжелателно положи на рамото на Харди ръката си, която според Харди тежеше десет-петнайсет килограма. — Хайде, остави това.
Тези няколко срички се сториха на Харди една от най-въздействащите и внушителни фрази, които някога бе чувал.
— Извинете — каза той напълно сериозно.
— Та, както казвах — Джакман отново бе бръкнал с ръка в джоба си и сега двамата се разхождаха по пешеходната пътека, — бях останал с впечатлението, че споделяме своята информация. Ние ти даваме нашия доказателствен материал, ти на свой ред ни осигуряваш сътрудничеството на твоя клиент пред големия съдебен състав, когато той стигне дотам. Но освен това, бих се радвал, ако ни даваш — ако даваш на Ейб, по-специално — всякаква информация, на която попадаш, стига тя да не утежнява положението на твоя клиент.
Двамата повървяха мълчаливо няколко крачки. Накрая Харди заговори.
— Той напоследък не е много склонен да слуша.
— Разбирам това, но ще съм ти благодарен, ако бъдеш все така настоятелен.