— Старая се. Но договорката беше, че клиентът ми ще говори пред големия съдебен състав, не пред двама полицаи в малка стая без видеозапис.
— Приемам забележката ти. Но Ейб изглежда се плъзга към погрешното заключение, че някак си всички ние сме се наговорили да спъваме надлежния процес. — Бяха стигнали до стъпалата на Съдебната палата и спряха на място. Джакман бе подчертано намръщен. — Аз съм крайно чувствителен по този въпрос. Дори само ако се създава подобно впечатление.
— Казал ли е Ейб наистина нещо такова?
— Не. Но не му харесва да му се нарежда да не арестува някого.
— С цялото ми уважение, Кларънс, ти не си направил нищо такова. Ти се съгласи, когато се договорихме, че най-вероятно не разполагаш с достатъчно основания за обвинение дори и при наличието на така нареченото „признание“. А сега му липсва даже и това.
— Което е най-новото му оплакване.
Харди кимна.
— Той е настроен да се оплаква, Кларънс. Смята, че съм видял възможност за емоционално изнудване и съм се възползвал от нея. Което, едва ли пък аз е нужно да изтъквам, направо ме обижда. Не съм направил такова нищо, не бих го направил и особено Ейб би трябвало да го знае.
— Е, вие сте големи момчета и някой от вас ще трябва да намери начин да уреди разногласията ви. Междувременно Марлин, мисля, ще е много доволна да бъде държана в течение на всичко установено, независимо дали идва от Ейб, или не. Очевидно си подхванал някои неща. Тези аутопсии например. Казано в скоби, от чиста учтивост и в духа на нашето взаимно сътрудничество, нямаше да е зле да ги беше поставил на нашето внимание малко по-рано. — Той отмахна с ръка извинението на Харди преди още да е започнало. — Все едно. Това е минала работа. Но не забравяй, че съм поел някакъв ангажимент тук, особено спрямо началника на отдел „Убийства“, с разрешението, дадено на Страут да продължи. Надявам се, че тези… необичайни занимания имат смисъл и че твоят клиент няма да направи нещо глупаво, да свърне встрани и да откаже да говори пред големия съдебен състав. Това би ме поставило в глупаво положение.
— Такова нещо няма да се случи, Кларънс. Наистина не мога да ти кажа, че имам друг заподозрян, който е по-подходящ от Кенсинг. Добрата новина е, че имам няколко, които не са по-лоши кандидати.
Джакман прие новината спокойно.
— Тогава трябва да убедиш Ейб да ги разследва.
— Това е най-голямата ми мечта, Кларънс. Честно. Освен желанието аутопсията по молбата на Уес Фарел да даде резултат.
— Какъв например?
Притеснението на Харди се изписа по лицето му.
— Към този момент, Кларънс — какъвто и да е.
Двамата си казаха довиждане и Харди проследи как гърбът на Джакман потъна в сградата.
Човешката навалица изпълваше стълбището: някои излезли да палнат по цигара, други — да изтръгнат в последната минута някакъв юридически съвет, трети просто влизаха или излизаха от самата сграда. Две огромни ловджийски хрътки бяха завързани за един от металните парапети. Всички минаващи заобикаляха животните, заспали на топлия камък — поради неотдавнашната смърт на млада жена, нападната от куче, популярността на най-добрия приятел на човека в града беше спаднала рекордно ниско. В далечния край на стълбището млада двойка китайци обядваха от двете страни на високоговорител, от който бумтеше азиатски рап.
Ароматът на бао — тези вкусни кифли от лепкаво тесто и сочно печено свинско, го накараха внезапно да осъзнае колко е гладен. Днешният специалитет на Лу може и да беше някакво кулинарно откритие, но повечето от гостите на масата не бяха стигнали до момент, в който биха били в състояние да го оценят. Самият Харди не беше сложил в уста повече от три хапки.
След като остави на Джакман достатъчно време да се отдалечи, Харди влезе в сградата и се изкачи с асансьора на четвъртия етаж. Глицки не бе в кабинета си. Харди излезе в коридора и набра един номер на мобилния си телефон.
Две позвънявания, после мелодични звуци.
— Глицки.
— Как е Хънтърс Пойнт?
— Кой е?
— Ха познай.
Пауза.
— Какво искаш?
— Пет минути. Къде си всъщност?
— Двайсет и втори отдел.
Това бе съдебна зала на третия етаж. Ако там въобще се случваше нещо, Глицки щеше да е изключил телефона си — да не направи това би предизвикало гнева на съдията Лео Чоморо. Така че съдебната зала бе тъмна или в почивка и Глицки просто се криеше там.
Ако Харди искаше да обвини Ейб, че е укрил доказателствен материал от него — а той го искаше — смяташе да направи това открито, лице в лице. Лейтенантът седеше на задната редица на най-отдалеченото от централната пътека място. Хвърли бегъл поглед, когато Харди влезе, но не си направи труда да го пресрещне. Другият също.