— Току-що говорих с Кларънс. Той смята, че трябва да си сътрудничим. — Гласът на Харди отекваше в празното и кухо пространство. — Можех да му кажа, че за танго са нужни двама, но не го направих.
— Много благородно от твоя страна.
— Чудех се обаче защо твоите инспектори така и не са проверили кой е бил близо до интензивното, когато Маркъм е умрял. Дали не си им казал, че Кенсинг вече го е направил и няма нужда те да се занимават с това?
Глицки извърна лице към него.
— За какво говориш?
— Говоря за Брако и за другия, неговия партньор. За това какво са правили през тази седмица.
Глицки скръсти ръце на гърдите си и поклати глава. Харди прие липсата на отклик като вид отговор.
— Защото ми е трудно да разбера причината, поради която не са разпитвали в болницата, където Маркъм е умрял. Не ти ли се струва странно това? Това изглежда логичното място, където да се разпитват свидетели, не мислиш ли?
— Какво искаш да кажеш?
— Убеден съм, че си им казал да отидат там. Това е първото място, където би ги пратил да разследват.
— Точно така. Наистина това е едно от първите места, където отидохме. И пак те питам, какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че в пълните доказателствени материали, които ти уж ми предостави, нямаше и следа от това. Уговорката беше да получа всичко, което имаш и ти, спомняш ли си?
— Получи го — отговори Глицки.
— Не получих нищо за никого в болницата. А сега ми казваш, че твоите хора са били там. Това според теб на какво се дължи?
Глицки като че ли се позамисли върху това за секунда-две. После хвърли поглед към Харди.
— Може би дешифровките не са били разпечатани.
— Може и така да е. Тогава къде са недешифрираните ленти, понеже имам и няколко такива? — Но Харди беше практикувал наказателно право достатъчно дълго, за да знае някои от триковете, използвани от полицията, за да се подобрят шансовете за успех на обвинението. — А може би — натърти той, — може би си им дал указания да забравят да пуснат касетофона.
Това бе популярна и често използвана техника, чието прилагане бе почти невъзможно да се докаже.
— Помислих си — продължи Харди, — че след като си сметнал, че не играя честно, може да си решил и ти да сториш същото.
Глицки сви устни. Белегът му изпъкна. Харди знаеше, че го засяга много дълбоко, но трябваше да намери начин да стигне до него.
— Като резултат от това ми трябваха четири дни, за да открия сам онова, което ти вече знаеше — продължи Харди.
— И какво е то?
— Че има още няколко души с възможност, а може би дори и мотив да убият Маркъм.
Но Глицки не отстъпваше.
— Ако не си могъл да го установиш, това е твой проблем. Моите инспектори отидоха и разпитваха. Имат пълна хронология за целия ден, от приемането на Маркъм до… — Изведнъж Глицки спря, хвърли бърз поглед към Харди, после се взря в някаква неопределена точка. Ноздрите му се разшириха и устните му се стегнаха.
— Какво? — попита Харди.
Изражението на Глицки неочаквано се промени. Нещо, което си спомни, го накара да си поеме бързо дъх и после изражението му стана още по-строго.
Харди изчака за миг.
— Слушам те — добави той и продължи да чака.
Най-накрая, излъчвайки възмущение и смут, лейтенантът започна да поклаща бавно глава от едната на другата страна.
— Забравиха да направят запис. Това са Брако и Фиск, нали знаеш. Първият им случай. Просто не са спазили правилата и…
Той спря отново, осъзнавайки, че е безнадеждно да се опитва да обяснява повече. Никой, най-малкото Харди, би му повярвал, а при тия обстоятелства разбираше, че и никой не би имал основание да го стори.
Първата реакция на Харди беше такава, каквато Ейб очакваше.
— Бих нарекъл това „обслужване на собствени интереси“ или поне така изглежда — отговори остро той. — Колко удобно, че точно сега, в момента, когато те притискам за това, обяснението ти изплува. И същевременно толкова удобно.
Сарказмът му бе доста очевиден.
— Обаче има едно нещо. — Харди направи крачка към вратата на съдебната зала, погледна приятеля си в очите и заговори най-искрено. — Работата е там, че те познавам, Ейб. Познавам те и ти имам пълно доверие. Щом ми казваш, че така се е случило, значи така се е случило. Край на темата.
— Точно така се случи.
Глицки нямаше сили да го погледне.
— Добре. В такъв случай може би някой ще напише един доклад за това, което са установили, за да мога и аз да бъда в течение. — Харди бутна вратата, но после се спря и се обърна, преди да е прекрачил навън. — А, моите поздравления. Трея се обади и каза на Франи.