Слънцето бе пробило пелената на облаците и денят заплашваше да стане почти топъл. Само два дена по-рано се бе случил топъл ден и никой коренен жител на Сан Франциско не би очаквал толкова скорошно повторение. И все пак изглежда щеше да се случи. Чудесата наистина нямаха край.
И между тях бе появата на неговата любима — Саманта Дънкан. Симпатична, спортен тип, енергична и сега почти на четирийсет години, Сам се беше преместила при Уес преди повече от пет години и двамата разглеждаха това положение като постоянно, макар един официален брак да не влизаше в плановете им — Уес бе вече минал през това, изпитал го бе и имаше проблеми с него, а Сам смяташе, че и така е добре.
Веднага след като се беше върнал у дома, той се беше обадил в работата ѝ — в Центъра по консултации на кризи след изнасилване, който се намираше на улица „Хейт“ — и я попита дали не би искала да си даде малко почивка и може би да се отдаде на малко съвместна дейност между възрастни по взаимно съгласие — това бе от онзи вид шеги, които тя мразеше при всеки друг на света, но понасяше от Уест. Но тя се оказа заета и нямаше вероятност да успее да се измъкне.
Изведнъж обаче ето я тук, влезе в крачка с него, хвана го за ръка. Той спря, целуна я, притисна я за миг към себе си.
— Как се измъкна?
— Късмет. Една от доброволките просто реши да дойде и да поработи.
Барт дърпаше каишката си и двамата закрачиха. Тя се обърна и го погледна.
— И какво се е случило, че си даде тази внезапна почивка?
Той ѝ разказа, опитвайки се да ѝ предаде малко от привлекателността на идеята на Харди, първоначалната съпротива на Страут, тазсутрешния обрат, незабавния и благотворен ефект, което това би могло да има върху неговите финанси. Можеше, за пръв път от близо пет години, да се окаже ангажиран в нашумял случай, да види името си във вестника, да разшири своята клиентела.
— Но тъкмо това аз неведнъж съм те чувала да казваш, че не искаш да става.
— Щом съм го казал, значи е вярно — призна той. — Но това е проблемът. Струпват се много хора, готови да ти плащат, обаче в следващия момент искат всъщност да им свършиш и някаква работа. Това кошмарно изтощава ресурсите.
— И все пак си готов на това?
— Налага се. Виждаш какво се получава, когато човек се опитва да се ограничи в практиката си до не повече от пет-шест солидни клиента едновременно. Както аз така майсторски направих. Оказва се, че започваш да се превръщаш в някакъв вид тесен специалист в правото. Подаваш една и съща молба по пет пъти, като само сменяш имената и един-два детайла. Намаляваш си работата на една пета, а си увеличаваш пет пъти доходите. Това е почти равностойно на едно чудесно разрешително за печатане на пари. За щастие съм достатъчно твърд, за да преглътна принципите си и да одрусам яко всички тези хора, като при това, разбира се, им осигурявам отлично обслужване.
— Разбира се. — Тя пусна ръката му. — Чудя се защо те харесвам.
— Защото съм по-забавен от всеки друг, затова. Обаче съм още по-забавен, когато имам пари за харчене. Оттук дойде моят план. После обаче нещо взема, че се случва, както неотдавна видяхме — едно решение на Върховния съд и работата се скапва, парите се стопяват, ти ме изоставяш и аз, най-вероятно, се самоубивам. Това е ужасно. И само заради тези от Върховния и техните дребнави заядливи решенийца.
— Проклети да са тези мъже — каза Саманта.
— Има и две жени, не забравяй, всъщност съм сигурен, че не си забравила. Така или иначе на мен ми се струва, че оттук може да излезе добър шум в пресата и прекрасна възможност. Мога да си разширя отново бизнеса и да започна да си подбирам клиенти, които могат да си позволят да плащат цяло състояние за много малко работа от моя страна, след което ти и аз ще си продължим нашия живот на безгрижен хедонизъм.
— Говориш сякаш си един абсолютно ужасен човек. Ясно ли ти е това?
— Колко пъти ще ти казвам: това е истинската ми същност.
— Истинската ти същност, която те държа толкова вечери в кабинета ти миналото лято, за да включиш делото на Маки към другите, а после забрави да им вземеш някакви пари за цялата тази работа?
— Зная. — На лицето на Фарел се изписа страдалческо изражение. — Аз за малко не се уволних заради това. Освен това според истинския ми план те трябваше да спечелят от лотарията и да бъдат толкова благодарни, че да разделят печалбата с мен. Не ме гледай така — още не е късно да стане.