Бяха стигнали до тревата в самия край на парка. Сам седна, а Уес се просна на земята и сложи глава на скута ѝ. Барт, понапреднал на години, почиваше с муцуна върху стомаха на Фарел. След няколко минути Сам спря да реши косата на Фарел с пръстите си.
— Едно нещо не разбирам — каза тя.
— Не — възрази той. — Ти разбираш всичко.
— Това, което се опитваш да постигнеш, е да извадиш късмет, нали?
— Аз съм шокиран и възмутен, че можеш да си помислиш такова нещо. — Той опря пръст на челото си като актьор и заговори, като че ли на себе си: — О, не, чакай. Не мога да бъда и двете. — После отново заговори към нея: — Аз съм шокиран, Сам, че можа да измислиш такова нещо. Никога не бих прибягнал до ласкателство, с надежда да изтръгна от теб плътско благоволение. Нашата любов е прекалено ценна и прекалено истинска.
— Трябваше да си сложа ботуши — промълви тя. — Тук е малко кално.
Уес сви рамене.
— Добре, ставам сериозен. Какво е това, което не разбираш?
— Всички тези приказки за освобождаване на легла. Дори с госпожа Лоринг. Дизмъс Харди казва, че един възможен мотив някой да иска да я убие, е да освободи леглото. Но за кого е от полза, ако леглото е свободно?
— Тогава могат да сложат някой друг в него — отвърна Уес.
— Точно така. И това е, което не разбирам. Имаш в леглото болен човек, после този човек умира, на следващия ден имаш друг болен човек в леглото. Плащат едно и също за едно и също легло, нали? Тогава защо някой ще има интерес да се отърве от лицето А в полза на лицето Б? Просто не ми е ясно.
Фарел повдигна главата си на сантиметър.
— Барт, искаш ли да ѝ обясниш? О! Тази коса ми е скъпоценна! — Уес облегна отново главата си в скута ѝ, като потърка с ръка мястото, където Сам бе дръпнала кичур. — Ако ще се заяждаш за това, казано просто, ето за какво става дума. Градската управа сключва договор с „Парнас“ да осигурява на всички нейни служители основни здравни грижи, както те се изразяват, на глава от контингента.
— Което означава?
— Радвам се, че попита. Което означава, че „Парнас“ получава всеки месец фиксирана сума, за да осигуряват лекарски и болнични услуги на градските служители, които са включени в системата на здравното осигуряване и които получават това без никакво заплащане от тяхна страна. То им идва като подарък от общината.
— Ясно. Все още си остава онова легло.
— Ще стигна до него, моля те. Значи, това, което става в реалния живот, е, че „Парнас“ получава всеки месец чек от градската управа. Това се превръща в част от общите им оборотни средства. И като всяко друго гарантирано плащане, „Парнас“ започва да го използва и да покрива общи разходи, заплати и така нататък. Така че ако на „Парнас“ им се наложи да осигурят скъпо обслужване за някой здравноосигурен — например химиотерапия или сърдечна хирургия — изглежда така, сякаш на тях не им се плаща за това.
— Но всички са се съгласили отначало…
Той я прекъсна, размахвайки пръст.
— Не е там въпросът. Въпросът е, че има други пациенти, независимо дали са градски служители, или не, които са избрали по-скъп вариант за осигуряване. За тези хора „Парнас“ получава истински, живи пари за обслужването, които им осигурява.
— Но те получават истински пари всеки месец и от града, нали? Все още не виждам разликата.
— Добре, нека да кажем, че един градски служител, който е здравно осигурен, прекарва пет дни в интензивното. Управата не плаща нищо допълнително. „Парнас“ си получава своите сто и петдесет на месец и това е всичко. Обаче ако например човек, включен в преференциална осигурителна програма, прекара същите тези пет дни в интензивното, „Парнас“ получава около пет хиляди на ден. Значи би могло да се каже, че един осигурен градски служител, който заема легло в интензивното, струва на „Парнас“ може би някъде към пет хилядарки на ден.
— На ден?
— Всеки ден, мила моя. И ако не внимава човек много, сумата бързо се покачва. Нека сега да вземем нашата собствена Марджъри Лоринг, която се оказва много добър пример за това, което говорим. Тя е била градски служител, осигурена чрез „Парнас“. Така че, ако по една случайност, напук на вероятностите, тя издържи шест месеца, какво ще струва това на „Портола“? Най-малко сто хиляди, ако не и повече. Е, сега ако ти управляваш „Портола“, би ли предпочела това легло да се заема от Марджъри Лоринг или от някой друг, който е осигурен с преференциална програма и си плаща до цент всеки един долар от сметката, при равни други условия?