На Сам не ѝ беше нужно да мисли много дълго.
— При равни други условия — отговори тя — струва ми се, че Дизмъс Харди може да е напипал нещо.
26
Наближаваше средата на следобеда и Глицки чувстваше, че не може да хапне нито парченце повече от оризовата питка.
Малко използвано и полузатворено стълбище покрай Съдебната палата излизаше на Седма улица. Той застана на ъгъла в очакване на светофара. Смяташе да прекоси и да отиде да си вземе малко фъстъци от заведението на Лу, дори ако щяха да му предизвикат мигновен сърдечен пристъп, който да го повали на бара. Изведнъж видя насреща си своите двама нови инспектори по убийствата, които идваха към него по тротоара. Фиск беше облечен като топмодел и даже Брако изглеждаше доста елегантно.
— Къде е купонът? — попита той. — Какво ще кажете за по една шепа фъстъци?
Отправена от техния шеф, поканата не можеше да се сметне за израз на любезност. Светлината се смени и тримата мъже прекосиха.
На бара в заведението на Лу нямаше празни столове, затова Глицки остана прав и поръча три пакетчета коктейлни фъстъци и половин литър студен чай. Следвайки безалкохолния му анонс, Брако и Фиск си взеха по чаша горчиво кафе, след което тримата се отправиха към едно сепаре и се настаниха. Лейтенантът седна от едната страна на масата, а двамата инспектори от другата. Глицки им хвърли по едно пакетче фъстъци и начена своето.
— И тъй, момчета, какво има, та така сте се издокарали?
Тъй като обядът с Нанси Рос и Кати Уест беше идея на Харлен, Брако реши да го остави да обясни. Изненада се, че лейтенантът слушаше с видимо одобрение. Когато разказът свърши, Глицки кимна.
— Значи сега знаем онова, което винаги сме подозирали. Колкото и пари да изкараш, никога не са ти излишни и на никого парите не стигат. Нещо друго?
Брако реши, че трябва да се обади.
— Две неща — каза той. — Първо, може би е интересно да се сравнят платените от семейство Рос данъци през последните няколко години с техните разходи. Госпожа Рос може и да не си даде сметка за това, но всъщност тя каза, че те харчат повече, отколкото изкарват.
— Аз също — каза Глицки. — Че кой не го прави? — Той подъвка бучката лед за малко. — Значи използват до дупка кредитните си карти. И какво от това? А и какво доказва това изобщо? Каква връзка има с Маркъм?
— Ако Рос е вземал пари от „Парнас“ по някакъв начин и Маркъм е разкрил…
— Искаш да кажеш злоупотреба? Нещо такова?
— Не зная — призна си Брако.
Глицки не одобри идеята.
— Ако имаше нещо очевидно или доказано, щеше да го уволни на място, не смяташ ли? — После отпи от чая и се намръщи. — Моят проблем с цялата тази линия на мислене — каза най-сетне той — е, че се налага да приема допускането, че онзи, който е убил Маркъм в болницата, вероятно не е планирал да го убие, докато той не се е оказал там след злополуката. Ето защо Кенсинг ми харесва толкова много. Той не просто е имал мотив. Имал е няколко дълготрайни мотива и когато е видял възможността, би могъл просто да си каже: „Най-после!“. От друга страна — просто ме изслушайте — ако Рос е бил някак заплашен от Маркъм до степен, че наистина е замислял да го убие, не е ли по-разумно да се сметне, че би предприел нещо активно? Например наистина да се опита да го блъсне с кола, вместо просто да чака съдбата да му го достави на пътя. Ами ако това не се случи? А то няма да се случи в десет от десетте случая.
— Може ли, сър? — попита Харлен.
Изражението на Глицки се отпусна малко.
— Може.
— Работили са заедно дълго време, Рос и Маркъм, така че би могло да са се натрупали също такива мотиви, за които знаем при Кенсинг, нали? Това, което установихме днес следобед, е, че Рос се е нуждаел от тази работа. Но нещо го е карало да се стреми да напусне „Парнас“.
За Глицки това не бе много убедително.
— Видял е какво се задава. Организацията пропада. Не е искал да потъне с нея.
— Така да е. — Разочарованието на Фиск от възраженията на Глицки започваше да се чувства. — Но той не е могъл да си намери друга работа. Жена му ни каза, че се е опитвал и не е могъл да се уреди някъде другаде. Защо не? И накрая, кой печели най-много непосредствено от смъртта на Маркъм? Доктор Рос, който поема главния пост и получава още двеста хиляди годишна заплата, като начало.
Глицки обърна пакетчето с фъстъци, изсипа последните няколко в устата си и замислено ги сдъвка.
— Но ние не знаем дали всъщност е имало някакви сериозни — наистина страшно сериозни — проблеми между него и Маркъм. Не е ли така?
Потиснати, двамата инспектори се спогледаха, после отново преместиха поглед оттатък масата.